Трагедия в КПП „Каландийя“

7 ноември 2013

трагедията

Тамара ФЛЕЙШМАН- Всеки път, когато ни се струва, че вече сме стигнали дъното, реалността доказва, че може да се затъва още по-дълбоко. Възможно е за тези, които не стоят срещу колите на бърза помощ, носилките и процедурите в реанимобилите да им се струват едни и същи. Но, това никак не е така. Всеки човек има своята история, и всяка носилка е трагедия. Само окупацията е една и съща, както и целите, порядките и инструкциите.

Заради прословутите инструкции линейката, изпратена за шестгодишното дете, което получи сериозно нараняване по  главата в 10 часа сутринта, пристигна на КПП „Каландийя“ едва в 3 часа следобед, въпреки, че неговия баща веднага, след като разбра за бедата, е позвънил на лекар в Аман, който е казал, че детето трябва да бъде на операционната маса след един час.

Но механизмът на окупацията позволи на детето и майката (но не и на бащата) да попаднат в болницата в Йерусалим едва след пет часа. Пет часа  – това са онези времеви рамки, когато се решава въпроса за живота и смъртта.

Детето е било в безсъзнание, очите му са били отворени, но не са се фокусирали, неговите ръце са се дигали без каквото и да било нужда, както и са падали. Бащата е умолявал да му позволят да замине със сина си в болницата, но не, разрешили са да премине през КПП-то само на неговата майка.

Човекът е стоял до детето, което дори вече не го е виждало, и го е докосвал, въпреки, че малчугана вече нищо не е могъл да чувства. И въпреки, че момчето вече нищо не е могло да чува, палестинеца не е преставал да повтаря: „Това е твоя баща, това е твоя баща, това е твоя баща…“. Човекът се старал с всички сили, пипал е ръцете, галил е главата на сина си така, все едно се прощава завинаги с него. И тогава идва „Бърза помощ“, и на носилка пренасят момчето в реанимобила, а сълзите се стичат от очите на мъжа.