Неписаното „право“ на вето на «Израел»

25 ноември 2013

запада

Курош Зиабари – Много от 33-те държави, които на 29 ноември 1947 година са гласували в подкрепа за създаването на «Израел» на заседанието на Генералната Асамблея на ООН, навярно не са се досещали, че резултата от направения от тях избор в крайна сметка ще стане манифестация на беззаконието и пренебрежението утвърдени и институциализирани от международната общност с нормите на международното право.

Днес ционисткия режим – е най-буйното, най-жестокото и невменяемо образувание на земята – благодарение на своите нерушими връзки със САЩ се ползва с имунитет от действията на международното право и фактически е освободен от каквато и да било отговорност за извършваните деяния.

От самото си появяване «Израел» непрекъснато се занимава със създаването на проблеми не само на съседите си и палестинския народ, родината на който са окупирали ционистите, но и на целия останал свят.

Това, как «Израел» се отнася с палестинците, лишавайки ги от възможността да се възползват от основополагащите естествени права, представлява грубо нарушение на концепциите за правата на човека и принципите на международното право. Обаче вместо да отговаря за своите престъпления и провежданата порочна политика, «Израел» продължава да се намесва в чуждите работи и се опитва да накара всеки, който се осмели да го критикува, да замълчи.

Безспорно, положението на «Израел» е крайно несигурно, и неговото съществование ще се окаже под въпрос, стига само САЩ да лиши Тел-Авив от подкрепа. Обаче докато  отношенията между съюзниците остават тесни, «Израел» може да прави такива неща, за които всеки друг нарушител би понесъл сурово наказание. И затова едва ли ние ще прегрешим пред истината, ако кажем, че «Израел» се ползва от неписаното „право“ на вето, позволяващо му безнаказано да върши насилие и да проявява агресия. Давайте накратко да разгледаме някои факти за нарушения от «Израел» на нормите на международното право.

Първо, «израелската» окупация на Палестина е незаконна, не подлежи на оправдание и е пряко нарушение на 1-вия принцип на приетата през 1970 година «Декларация за принципите на международното право, засягащо дружеските отношения и сътрудничество между държавите».

През месец март 1948 година, след като резолюцията на Генералната Асамблея на ООН №181 е заложила основата за създаването на еврейската «държава» в подмандатна Палестина, между военната коалиция на арабските държави и ционистките въоръжени формирования е избухнала война, приключила само след 9 месеца. В резултат от тази война «Израел» е окупирал 60% от земите, отнасящи се чрез Генералната асамблея към територията на палестинската държава. Така, ционистите са заграбили областите Яфа, Лидда и Рамла, Ел-Халил, някои части от Накаба, широката полоса до пътя Тел-Авив – Йерусалим, западната част на Йерусалим и някои райони на Западния бряг.

Деветнадесет години след третата арабско-«израелска война (5 – 10 юни 1967 г.) е предоставила на «Израел» шанса да окупира и анексира нови порции арабска земя. За шест дни «Израел» е окупирал Сектора Газа, Синайския полуостров, Западния бряг, източен Йерусалим и Голанските възвишения.

Започвайки оттогава, Съветът по безопасност на ООН в своите резолюции нарича «Израел» «окупираща държава». Приетата на 22 ноември 1967 година резолюция на Съвета по безопасност на ООН №242 съдържа  предписание за това, че «Израел» е длъжен да изведе своята войска от територията, окупирани в хода на случилия се неотдавна конфликт. В преамбюла на резолюцията се подчертава «недопустимостта  от завземане на територии по пътя на войната и необходимостта да се постигне справедлив и траен мир  [в Близкия Изток], при което всяка държава в района може да живее в безопасност».

В датираната от 2002-ра година статия от бившия министър на външните работи на Палестина д-р Насър ал-Кудва, написана от него за «Ню-Йорк Таймс», но не пусната за печат от редакторите, се отбелязва, че «“Израелската” окупация на палестински земи е незаконна не защото тя е станала по време на войната от 1967 година… “Израелската” окупация е незаконна защото тя съществува 35 години, превърнала се през това време във форма на колониализъм и угнетение на целия народ в продължение на десетки години, като не му позволява да реализира правото на самоопределение и основаване на своята държава – Палестина».

«Що се отнася до окупираният Източен Йерусалим, незаконно анексиран от “израелското” правителство през 1980 година, то Съвета по Безопасност в резолюция №478 (от 1980 г.) еднозначно е постановил, “че всички законодателни и административни мерки и действия, приети от “Израел” – е окупираща държава, – които са изменили или насочени за изменение на характера и статута на Свещения град Йерусалим, и по-специално неотдавнашния “основен закон” за Йерусалим, са недействителни и трябва да бъдат незабавно отменени”», – е писал д-р ал-Кудва.

По този начин, става ясно, че «Израел» обусловил самото си съществуване с незаконната окупация на непринадлежащите му земи.

От дните на Накаба – от деня, когато «израелския» режим се появи на бял свет – върху всички палестинци, желаещи да се придвижват по окупираните територии, Сектора Газа и Западния бряг, са били наложени сериозни ограничения. С помощта на пътните застави, кпп-та, бетонни огради, ями и контролно – пропусквателни пунктове по пътищата, ционистките войски са затворили за палестинци съобщенията между «израелските» градове и окупираните земи – между другото свободата на придвижване вътре в държавата е закрепена в член 13 на Всеобщата декларация по правата на човека.  Правозащитното движение «Бцелем» отбелязва, че тези ограничения, водещи до значителни проблеми за палестинците в икономическата и социалната сфери и в областта на здравеопазването, нарушават права, гарантирани от Международния пакт за икономически, социални и културни права.

«Израелските» заселнически колонии върху палестински територии – са още един пример на беззакония от страна на ционисткия режим. По данни на министерството на вътрешните работи на «Израел», в незаконно окупираните земи от Западния бряг, Източен Йерусалим и Голанските възвишения са разположени 121 заселнически колонии, в които живеят примерно 350 000 еврейски колонисти.

Както се отбелязва в докладите, огласени от Съвета по отношенията между Европа и Палестина, незаконния статут на заселническите колонии може да се докаже с позоваване на различните източници от международното право.

В частност, член 46 от Хагската конвенция забранява конфискацията на частна собственост в окупираните територии; тази същата конвенция в член 55 установява, че «държава, превзела област, трябва да признава за себе си само правото на управление и плодоползване по отношение на намиращите се в нея и принадлежащите на неприятелската Държава обществените здания, недвижими имоти, гори и селскостопански земи. Тя е длъжна да запази основната ценност на тези видове собственост и да ги управлява съгласно правилата за ползване ».

Заселническата дейност се осъжда в резолюциите на Съвета за безопасност на ООН №446 (от 1979 г.) и №465 (от 1980 г.). Резолюция №446 гласи, че «политика и практика на “Израел” по строителството на заселнически колонии в палестинските и другите арабски територии, окупирани през 1967 година, нямат законна сила и сасериозно препятствие по пътя за постигането на всеобхватен, справедлив и постоянен мир в Близкия Изток».

Накрая, в съответствие с абзац 6 на член 49 от Четвъртата Женевска конвенция, «окупиращата държава не може да депортира или премества част от своето собствено гражданско население на окупираната от нея територия».

Огромното множество други действия на «Израел» също така представляват нарушение на принципите от международното право. Насочените срещу палестинците дискриминационни мерки, такива като адресираната към арабските граждани забрана за събиране с техните семейства в окупираните територии, политиката на систематична  изолация на палестинците в техните земи, непрекъснатата блокада на Сектора Газа, стоварилата се хуманитарна катастрофа върху жителите на този гъсто населен крайбрежен анклав, арестите и вкарването на палестинците в затвора без предявени обвинения и провеждането на необходимата съдебна процедура, възпрепятстване работата на медицинските служби и унищожаването на публичната и частната собственост на палестинците – всичко това свидетелства, че «Израел» не придава на международното право никакво значение, и че никой не може да му търси сметка за това.

Подобна практика има сходство с престъпленията на режима на апартейда в ЮАР и попадат под формулираното в рамките на ООН определение за апартейд. Но, всеки път, когато международната общност достига до консенсус и е била готова да осъди «Израел» за неговите престъпни деяния, САЩ неизменно са използвали правото си на вето и са защитавали интересите на ционисткия режим, участвайки в качеството си на представител на «Израел» в Съвета по Безопасност. Бившият шеф на бюрото на списанието «Тайм» в «Израел» Доналд Нефф е изброил 32 случая за използване от САЩ на правото за вето в защита на «Израел», когато предлаганите за приемане резолюции или са осъждали действията на «Израел», или са предвиждали определени мерки в полза на арабите.

Видимо е, че «Израел» сам е член на Съвета за безопасност на ООН с „право“ на вето. Очевидно е едно: докато САЩ не се откажат от подкрепа на «Израел» в неговото престъпно поведение, нормите на международното право ще си остават само думи на книга.