За палестинците ан-Накба не приключи през 1948 година…

30 декември 2013

аннакба

 

 

 

 

 

 

 

Хасан АФИФ ХАСАН –

 

 

За палестинците ан-Накба през 1948 година не приключи със създаването на «Израел». Накба продължава до днес във вид на последователен процес в кражбата на палестинска земя, юдаизация на окупираните територии и етнически чистки на коренното население, тъй като то представлява демографска заплаха за «Израел». Целта на ционистите – е да получат цялата Палестина.

По време на двете войни – 1948 и 1967 г. – «Израел» е прогонил повече от милион палестинци от териториите, които се оказали под негов контрол.
И в случай на нова война ционисткия режим непременно ще се възползва от възможността да се избави от колкото се може повече палестинци, прогонвайки ги извън пределите на светата земя.

«Израел» провежда последователна политика на етнически чистки чрез законодателство, експанзия чрез незаконните заселнически колонии, издигането на стената на апартейда, обещания за обмяна на територии и военни операции.
Ционисткият режим открито игнорира безпомощните протести на арабските и ислямските държави, той използва своята сила на окупант, за да създаде Голям Йерусалим и в настояще време предприема всичко възможно за това.

«Израел» също така въвежда мудни военни действия, организира непроницаема блокада и от време на време нанася самолетни удари по Газа. Той също така управлява Западния бряг с помощта на ПА (Палестинската Администрация), което му позволява да се ползва с относително спокойствие. Този статус-кво на едностранен мир е приемлив за «израелтяните».

За да консолидира своя контрол над Западния бряг и Ал-Кудс, «Израел» се е заел с масова анексия на земи в Източен Йерусалим. Той разширява «коридорите» към основния масив от незаконните заселнически колонии, врязали се дълбоко в Западния бряг. От стратегическа гледна точка те превръщат териториалната цялост на палестинските територии в разпокъсани парчета и «Израел» последователно обкръжава Източен Йерусалим с еврейски колонии, карайки палестинците да бягат от своите домове. И в Сектора Газа «израелските» военни «косят трева» –  с тази перифраза ционистите описват периодичните набези срещу градската инфраструктура на региона.

За да докарат икономиката на Газа до границата на колапса и да умори от глад хората, «Израел» е обкръжил Газа от три страни с кули и снайперисти по тях, с телена ограда по която тече ток, с морска блокада, с безпилотни апарати, които кръжат над региона денонощно.
«Силовите структури» в Кайро си взаимодействат с «Израел», затваряйки южната граница, единствения изход на Газа към външния свят.
Въпреки декларираната от ционисткия режим принцип на «демокрацията», «израелския» парламент  приема закони на ожесточаване на „еврейския характер“  на ционисткия режим, които се утвърждават и от „Върховния съд“.
Приетият през 2003 г. закон за «гражданството» на «Израел» е прекрасен пример за това. Той не само забранява на палестинците от Западния бряг да получи «израелски» паспорт в случай на брак с «гражданин» на «Израел», но дори и забраняват получаването на временно разрешения за пребиваване. Този закон разглежда всеки палестинец като „заплаха“ за безопасността на «Израел» само поради етническата му принадлежност. Американският журналист Макс Блументал в своята книга «Голиат» е стигнал до извода, че «Израел» е расистка «държава».
Престъпната дейност на «заселниците» по Западния бряг и Йерусалим не се ограничава само с окупираните територии 1967 година.
Те разпространяват своята анти-арабска дейност и юдаизацията на града със смесено население и в пустинята ан-Накаб.
Група млади еврейски фундаменталисти нападат арабските квартали, и организират погроми. През май 2010 г. «израелските» млади хора издигнаха «израелските» флагове върху палестинските домове в Яфа с воплите «Това е наша земя!», «Яфа е само за евреите!», «Арабите – вън от Яфа!».
През януари подобна талмудска група е нападала джамията Нузха в Яфа, крещейки «Смърт на арабите», а полицията на окупацията пасивно е стояла и се е намесвала само, за да предотврати сбиване  между мюсюлманите, молещи се в джамията, и еврейската младеж.
Равини, официалните представители на правителството и парламента оглавяват еврейските тълпи, които нападат арабските «граждани» на «Израел».
Град Лод бе един от 500-те процъфтяващи арабски градове и селища, които са били окупирани от ционистките банди по време на войната през 1948 г.
В квартала Абу Тук в Лод няколко арабски семейства, на които се отдало да избегнат чистките от 1948 г., се налага да се сблъскат с етническите чистки днес.
Фактически, на тях им се налага да живеят в лагери за бежанци, обградени от еврейски квартали.
Техните домове са били съборени до основи на 13 декември 2010 година, седемдесет и четири човека останаха без покрив над главата си и бяха принудени да спят под открито небе…