Какво ще отговорим на въпроса, къде сме били, когато Палестина е залята в сълзи?..

1 януари 2014

катрин

 

 

 

 

 

 

 

Катрин Шакдам –    Откакто ционисткия режим в Тел-Авив пристъпи към реализацията на своите планове по установяването на тотален контрол над близкоизточния регион, върху съдбата на палестинците паднаха множество мъки и страдания.
    За изминалите 20 години Палестина е безпощадно разграбена от «Израел»: богатите плодородни земи са били конфискувани, водните ресурси – пренасочени за нуждите на незаконните «заселници», а към палестинците ционистите се отнасят като към скот, очакващ клането.

    Някога гордата земя на Палестина сега плаче с горчиви сълзи, изпълнени с болка и отчаяние, докато нейните деца биват прогонвани от домовете им от ционистките пълчища при пълното бездействие на мюсюлманската общност Умма – та нали много, уви, са предпочели без грам срам да отвърнат поглед, само да не допуснат «неудобна война». Докато света става жертва на хитрите замисли на световните държави, а мюсюлманите гледат, как президента на САЩ Джордж Буш-младши установява новия световен ред, Палестина всеки ден крачка след крачка се приближава към смъртта.

    След десетки години на несправедливости, унижения и кръвопролития Палестина се превърна в сянка на самата себе си, в разпокъсана страна с постоянно свиващи се граници, готови да рухнат, оставяйки само памет за бивше величие.    Независимо от своята многочисленост, мюсюлманите не могат да намерят в себе си сили да се противопоставят на шепата врагове. Мюсюлманите, преживели предателство отвътре, в безмълвно безсилие гледат, как нашата свещена земя бива осквернявана от злодеи.

    Подобно на обвиваща врата змия, срамната «израелска» стена на апартейда е оплела Палестина, навеки разделяйки градове, села и семейства, издигайки непреодолими препятствия между приятели и близки и създавайки условия за бавно и мъчително удушване на целия народ.

    Желаейки да унищожи Палестина и да победи Исляма, «Израел» е обявил, че ще търси признание относно стената на апартейда в качеството ѝ на нова демаркационна линия, нова «граница». Тази извратена, безчовечна реалност не оставя никакви съмнения, че спасение или справедливост никога няма да бъдат дарени на Палестина – по-скоро, те ще трябва да се вземат със сила.

    В същото време Палестинската администрация продължава едвам да се издържа с трохите от масата на ционистите, надявайки се да се скрие зад границите от 1967 година. А «израелския» политически стар кореняк – екстремистът Натаняху – категорично отхвърли даденото предложение, подчертавайки, че то не само ще направи «Израел» «неспособен да се отбранява», но и няма «да отчете демографските изменения за последните 46 години». По същество, той още сега съветва палестинците да се примирят с необоснованите претенции на ционистките фанатици-„заселниците“.

    Както отбелязва «Ал-Джазира» в един от своите репортажи в началото на месец ноември, «“Израел” е възобновил работите по изграждането на своята грамадна стена през 2002 година, в разгара на Втората интифада, и я нарича строителство на “защитна мярка”… Но палестинците, наричащи я “стената на апартейда”, твърдят, че става дума за заграбване на земи. След завършването на строителните работи 85% от стената ще бъда разположена върху територията на Западния бряг».

    В 2004 година Международния съд към Организацията на Обединените Нации призна строителството на стената за деяние на апартейда, противоречащо на действащите принципи и норми на международното право, обаче «Израел», следвайки отдавна установената порочна практика, да игнорира изводите на МС към ООН и продължава да прокарва своята престъпна линия.

    А кой ще му попречи? Кой ще спре безконтролно растящото, буквално като тумор, чудовище, заплашващо да погълне изцяло Палестина?

    В посветения на прословутата стена материал от Елисон Дегер, помощник редактор на сайта mondoweiss.net, много ясно е написала: «Стена, която “Израел” планира да прокара […] в самото сърце на знаменитите хълмове  на Западния бряг, показва, колко дълбоко окупацията е проникнала в живота на палестинците».

    «Израелските» действия никак не са свързани със съображенията за сигурност и безопасност. «Израел» се стреми да изтрие Палестина от лицето на земята, преработвайки я за своите потребности; сама постановка на въпроса за «спазването на правата на палестинците» при тези обстоятелства изглеждат крайно наивно – как така «Израел» изведнъж е започнал да се грижи за правата на изтребвания от него народ?

    За изминалите десетилетия «Израел» надмина всички свои потенциални «съперници» в изкуството на апартейда, оформяйки и институционализирайки система за непрекъснати угнетения. Човеконенавистния режим на «Израел» – е идеалното отражение на неговата върхушка, състоящ се от лъжци, злодеи и и предатели.

    Ционистката тирания в Палестина се усилва, но света бездейства, и най-главното, бездейства ислямската общност Умма. Може би, мюсюлманите чакат пришествието на имам Махди, който трябва отново да запали огъня на Исляма и да накара неговите последователи да си спомнят за тяхната гордост и задължения? И ако това е така, то можем ли да разчитаме на спасение, ако всичко, което имаме – е непрекъснато растящ срам?

    Какво ще отговорим на въпроса, къде сме били, когато Палестина потъваше в сълзи?