Ливанските интриги

9 януари 2014

ливански интриги

 

Еухенио Гарсиа Гаскон –

 

Характерната за Ливан раздробеност по религиозен признак прави невъзможно нормално управление на страната; освен това, гражданската война в съседна Сирия създава чудовищно ехо в Ливан във вид на изостряне в противоречията, в и без това принудено от признатите закона.

Смъртта на саудитския екстремист Маджид ал-Маджид през миналата събота в Бейрут, илюстрира прекрасно един от ключовите проблеми на Ливан, където в религиозните групи имат чужди покровители, преследващи своите собствени интереси.

По налични данни, Маджид ал-Маджид е починал от бъбречна недостатъчност. От 2011 година той е оглавявал «Бригадите на Абдуллах Аззам», назовани в чест на палестински преподавател, който е бил наставник на основателя на «Ал-Каида» Усама Ибн Ладен.

«Бригадите на Абдуллах Аззам» са били и си остават активни в редица страни на близкоизточния регион. Известно е, че ал-Маджид е работил в Ливан, Сирия, Ирак, Афганистан и даже в Пакистан с различни екстремистки организации.

В списъка на 85 от най-издирвани «терористи», съставен в Саудитска Арабия в 2009 година, ал-Маджид е заемал скромното 70-то място.

«Бригадите на Абдуллах Аззам» са поели отговорността за ноемврийския терористичен акт против иранското посолство в Бейрут.

«Бригадите» разделят с «Ал-Каида» патологична ненавист към шиитите, която намира проявление както в Ирак, така и в Сирия с Ливан.

Неотдавнашното задържане на ал-Маджид в Бейрут, извършено от ливанските власти, породи множество спорове в ливанското общество; предвид крайно странните обстоятелства на кончината на ал-Маджид много ливанци предполагат, че неговата смърт напълно е могла да бъде не така естествена, както се опитват да я представят.

Шиитското население в южните квартали на Бейрут, преживяли за изминалите седмици няколко коварни терористични акта, счита, че гибелта на ал-Меджид не е случайна.

Не трябва да се изключва варианта, че в екстремистките групировки бъкат агенти от спецслужбите на САЩ и «Израел», и оттук не е трудно да се разбере, откъде издават разпорежданията за извършването на едни или други терористични актове.