Кой печели от така наречените «преговори»?..

15 януари 2014

кой печели

 

Рашид Хасан – Вестник «Ад-Дустур»

 

      Хвърляйки дори бегъл поглед върху цялата история на преговорите с ционисткия враг за периода, започвайки с подписването през 1949 година на  съглашение за прекратяване на огъня, та чак до наши дни, виждаме, че именно «израелското» расистко образувание печели, а единствения губещ е палестинския народ.

            Злощастното съглашение, подписано в Осло, доведе до признание от страна на ООП на „легитимност“ към съществуването на ционисткото образувание с 87% от историческата територия на Палестина. То дава на врага възможността да отложи разглеждането на главните проблеми, такива като «проблемите на Източен Йерусалим, палестинските бежанци, незаконните еврейски заселнически колонии, границите, водните ресурси и безопасността» да се случат в завършващия етап от преговорите. А Западният бряг на река Йордан и Сектор Газа бяха обявени от тях за «спорни територии». Нещо повече, врагът получи възможност да запази неотстъпчива позиция. След подписването на «съглашението» той форсира своята заселническа експанзия с цел укрепване на политиката «свършен факт и юдаизация на Източен Йерусалим, мотивирайки своите действия с това, че в документите, подписани в Осло, не се казва нищо за прекратяване на заселническата кампания.

            Започвайки с подписаните през 1993  съглашения от Осло и до днес, продължаващите „преговори“ така и не доведоха до претворяване в живота на каквито и да било палестински национални принципи. И това независимо от признанието от страна на ООП на ционисткото образувание, така както признанието от страна на всички арабски държави на този незаконно роден «плод», което намери своето отражение в рамките на арабската инициатива, приета на арабската среща на високо ниво в Бейрут през 2002 година. А още по-рано арабите признаха   резолюцията на ООН № 242. Указаните «преговори», продължили около двадесет години, така и не доведоха до прекратяване на заселническата експанзия, нито до освобождаването на палестинските пленници, нито до признаването на правото за самоопределение на палестинския народ, както и правото му за създаването на независима Палестинска Държава върху своя национална територия със столица в Йерусалим. А напротив, ционисткия враг използва преговорите за налагане върху палестинците на своята политика за «свършения факт», насочена към завоюването на нови територии и продължение на юдаизацията на Източен Йерусалим. Расте броя на новите незаконни еврейски заселнически колонии, а количество престъпни «заселници» достигна половин милион. Именно, те носят със себе си в окупираните територии разруха и погроми, а така също планират да извършват срещу палестинците ново клане, подобно на онова в Дейр Ясин,   Ад-Даваим,   Сабра и Шатила.

            На всеки, който следи за промъкналата се информация за «преговорите» между властите на ПА и «Израел», провеждани при посредничеството на Джон Кери, а така също и за постоянния натиск към властите на автономията от страна на САЩ с цел да се спечели пробив в тези «преговори», или, с други думи, да накарат палестинската страна да отиде на отстъпки преди всичко по проблемите за правата на палестинските бежанци за завръщането им към изконните домашни огнища, му става ясно, че цялата тази говорилня е била замислена в интересите на ционисткия враг.

            Тъй като американско-«израелските» предложения си поставят за цел да се добият с признание от палестинците на «еврейския характер на «държавата» «Израел». Това трябва да стане прелюдия към това да се зачеркне правото на палестинските бежанци за завръщане и да се добият с признанието, че Палестина е предназначена само за евреите. С това се пречертава цялата история на Палестина, забравят се всички жертви, които понесе палестинския народ в продължение на сялата своя история. Освен това, всичко дотук споменато означава депортация на нашите жител от Ал-Джалил, Ал-Мусалляса, Ан-Накаба и от всички палестински градове. За това заяви самия Натаняху, когато  предлагаше на Кери да присъедини района Ал-Мусалляса към бъдещата Палестинска Държава в обмен на запазването на съществуващите еврейски заселнически колонии върху територията на окупирания Западен бряг на река Йордан. Освен това, «израелската» армия трябва да запази своето присъствие в палестинския район Ал-Агвар, да продължи да контролира граничните терминали, и «Израел» – да запази свой суверенитет над Източен Йерусалим, разрешавайки на палестинците достъп до Джамията Ал-Акса.

            Ако се загледаме в проблема по-широко, то може да се убедим, че «преговорите» на «Израел» с Египет и Йордания, в резултат на които бяха подписани съглашенията в Кемп Дейвид и съглашението от Вади Араба, не отговарят на интересите нито на нашата общност, нито на интересите на палестинското дело. Двете указани съглашения не са предвиждали извеждането на «израелските» войски от териториите, окупирани през 1967 година, и, на първо място, от окупирания Източен Йерусалим. Те също така не са разглеждали задълженията от страна на ционисткия враг да изпълни резолюциите на ООН, в това число резолюция №194, свързана с завръщането на палестинските бежанци в своите изконни земи.

            Въобще ционисткия враг се държи на «преговорите» от позицията на победителя, поражение за който е невъзможно. А арабите са като победената страна. Уви…