Външна политика извън границите на наглостта…

24 януари 2014

външна

 

Рамзи БАРУД –

 

Вашингтонските политици често наричат «Израел» най-надеждния съюзник  в Близкия Изток. Но «надеждността» от гледна точка на американците може да означава съвършено друго нещо. Главното е – съюзниците трябва да са напълно лоялни към диктатурата на американската администрация. Това правило важи, откакто САЩ са заели ролята на «световен жандарм», и само «Израел» остава изключение.

Правилата, които определят отношенията на Тел-Авив и Вашингтон, са най-странните за цялата история на външната политика. Пример за това може да послужи изказването на военния министър Яалон в Интернет-портала «Ynetnews». «Американският план за безопасност, който ни бе представен, не си струва дори хартията върху, която е написан », – е заявил той, намеквайки за усилията на държавния  секретар Джон Кери. «Не може да ме научи на нищо по повод конфликта с палестинците», – казва Яалон.

Кери вече десетки пъти пътува до Близкия Изток, за да се опита да подготви съглашение между ПА и «Израел». Изхождайки от съобщенията, които са се появили в пресата, може да се направи извода, че проекта на съглашението напълно отговаря на всички капризи и прищевки на ционисткия режим, включително и искането да се запази военния контрол над Йорданската долина и източната част на Западния бряг. Фактически, става дума за реализацията на идеята за «обмен на земя», която за първи път е била изразена от Либерман преди около десет години.

„Когато Либерман за първи път е предложил да се дадат някои от «израелските» градове, разположени недалеч от «зелената линия», където живее предимно арабско население, на Палестина в обмен на «заселнически» блокове от Западния бряг, които трябва да отидат в «Израел», за което на него му сложиха прякора явен расист», – писа изданието «Економист» през миналата седмица. «Либералите го обвиниха в пропаганда за насилствена размяна и трансфер на население, което е равнозначно на етнически чистки».

Тези времена отдавна минаха, а «израелското» общество стана още по-расистко. «Даже някои «леви» считат подобни предложения за разумни». Тогава американците се възмущаваха – дори само за публиката – след като им предлагаха идеи за «трансфер на население» и етнически чистки. Сега САЩ смятат такъв план за отправна точка в дискусията. И именно, Кери се опитва да удовлетвори безкрайния списък от ционистки изисквания, главно за сметка на палестинците. И от какво трябва да е недоволен Яалон?

Военният министър, който седеше до премиера по време на „преговорите“ с Кери, бе безкомпромисен: «Ние ще се съгласим само на нашето по-нататъшно постоянно присъствие в Западни бряг, а така също и в Йорданската долина». Това означава продължение на военната окупация на Западния бряг и Източен Йерусалим.

Очевидно, че зад тези искания стои Биби, но по дипломатически съображения той ги поръча на членовете на своето правителство, които да излизат с такива заявления. Премиерът е зает изключително много с издаването на заповеди  да се заселят окупираните палестински територии с еврейски имигранти, а всяко правителство, което е против подобна практика, бива обвинено в анти-«израелска» и пропалестинска позиция или даже в антисемитизъм (!). Така бе и последния път, когато обявиха за новата вълна от заселническа експанзия.

На 17 януари Натаняху поиска от Европа да «прекрати с лицемерието си». В същият ден «израелското» външно министерство привика посланиците на Великобритания, Франция, Италия и Испания, обвинявайки тези европейски държави в пропалестинска позиция. Според мнението на ведомството оглавявано от г-н Либерман, «вечната едностранна позиция на старата Европа» просто е неприемлива.

Да, ако се отчете, че Европа десетилетия наред подкрепя «израелската» незаконна окупация на Палестина, икономически помага на «еврейската държава» и на неговите сто нелегални колонии, поддържа военно-техническо сътрудничество, то воплите и претенциите на Либерман и Компания са като минимум, непонятни.

Европейските страни се оказаха под «израелски» огън, защото ден по-рано се решиха на рядка крачка – привикаха «израелските» посланици, за да им връчат нота на протест против последните планове на правителството на Натаняху за ново строителство на незаконни заселнически колонии. Комисарят на ЕС по външна политика баронеса Катрин Аштън се осмели даже да назове нелегалните еврейски колонии «препятствие към мира».

И това преля чашата на търпението на ционистите. «ЕС привиква нашите посланици заради строителството на няколко дома?!» – възмущението на Биби нямаше предел. Той даже имаше наглостта да заяви, че «подобна небалансирана позиция и предубедено отношение към «Израел» не способства за мира. Аз мисля, че това отблъсква мирния «процес» назад, защото мисля, че палестинците, ще могат да си правят, каквото си поискат».

Няма никакъв смисъл нито в странната логика, нито в думите на Натаняху – остава само да се удивляваме на желязната хватка, в която «Израел» е хванал за гърлото САЩ и ЕС.