Между нормата и реалността: живота в лагера за бежанци „Аида“

12 февруари 2014

между норамата

 

Хулуд Ал-Аджарма.

 

«Това е нормално, ние вече свикнахме», – казва Салах, директорът на центъра «Ладжи», отговаряйки ми на забележката, че зданието мирише на сълзотворен газ, въпреки че все още няма стълкновения. Центърът «Ладжи» («ладжи» от арабски като «бежанец») – това е палестинския културен център за деца и юноши, който е бил основан през 2001 г. в лагера за бежанци «Аида», в Бейт Лахем.

Вярвайки в неговата идея и в подкрепа на националната константа и етични ценности, я започнах да го посещавам, когато бях на 14 години.

В неделя, 19 януари 2014 година, аз се срещнах с няколко деца, които участват в мероприятия на «Ладжи», за да узнаят повече за живота и бита в лагера. В 11 часа сутринта аз излязох от дома, който се намира близо до входа на лагера «Аида» и преминах 50 метра, които разделят моя дом и центъра.

Сега две минутния път от моя дом до центъра се превърна в истинско предизвикателство. Стълкновенията започват рано сутринта, понякога през деня и продължават до вечерта. Центърът «Ладжи» е разположен между военната база у могилата Рахил и офиса на ООН. Да се стигне до него е невероятно сложно, защото улицата се превръща в място за демонстрации на палестинската младеж против военната окупация.

На път към центъра аз забелязах камъни и стъкла от бутилки, с които  бе посипан всеки сантиметър от улицата. Там може да се намерят кутии от сълзотворен газ и гумени куршуми. Всичко това е останало от вчерашната демонстрация. Около центъра аз видях две момчета. Едното от тях започна да показва  с пръст към вратата в стената на апартейда и викаше: «Виж! Те отвориха вратата и отпътуваха с джипа. Те ще стоят тук, докато не се появят деца. След това децата започват да хвърлят камъни». Второто момче продължи: «Сега тук стоят осем войника. Но, по-късно ще се довлекат и други». Аз видях как войниците започнаха да се приближават към «Ладжи». По-голямото момче с гордост продължи: «Сега аз няма да побягна, след като те започнат да стрелят. Аз съм свикнал към звука на изстрелите. Това е «аади» (нормално)…»

Малко момиче, на вид седем осем годишна, стояща до центъра, побягна към лагера, когато видя войниците. Тичайки покрай нас, тя каза: «По-добре е да се скрия у дома. Войниците скоро ще започнат да стрелят. Както винаги». Аз се изкачих по стълбите в центъра. Библиотекарката в «Ладжи» ме приветства топло. Тя разказа за това, с което сега се занимава центъра. Главната цел на «Ладжи» – е да се даде на децата възможност да изразят своите чувства от преживяното.

«В петък имахме обичайната среща с децата. Те дойдоха при нас около 10 часа сутринта. Заедно почетохме приказки, поиграхме и погледахме детски филм. Около един и половина след обяд тук се намираха 30 деца на възраст от седем до четиринадесет години. В два часа старшата група имаше занимания по народни танци дабка. Когато децата и по-големите се приготвяха да си тръгват – това бе в четири часа след обяд – те се оказаха в капан. «Израелските» войници изсреляха гранати със сълзотворен газ в лагера, а след това пристъпиха към щурм на центъра. Изблъскаха малчуганите от групата за народни танци дабка, другите накараха да представят личните идентификационни карти. Децата затвориха в библиотеката. Сътрудниците в центъра запазиха решимост и мъжество, опитвайки се да защитят децата. Половин час след това «израелтяните» си тръгнаха. Въпреки, че децата не пострадаха физически, то бе им нанесена тежка душевна травма. Майките побягнаха към центъра, за да приберат децата. Когато излязоха на улицата, войниците отново изстреляха сълзотворен газ. А ние не можехме нищо да направим…»

Няколко дни след тези събития в центъра дойдоха само три деца. Библиотекарката разказа, че все по-малко и малко деца участват в дейността на центъра – и само 15 човека идват на курсове.

Когато поискаха от децата да порисуват, каквото те пожелаят, осемгодишното момиче Рагда каза: «Аз ще нарисувам войници и деца, които хвърлят по тях камъни, голям джип, откъдето изстрелват сълзотворен газ…» Деветгодишната Салма поясни: «Аз искам да нарисувам библиотека, книги и нашите курсове, които се изучават тук, докато войниците обстрелват лагера».

Салма и другите деца успокояваха Рагда, защото тя крещеше, когато я затвориха в библиотеката. Сега малката палестинка говори, че не трабва да се страхуваш от войниците: «Аз свикнах да ги виждам. Те идват в лагера всеки ден, понякога през деня, понякога през нощта. Те арестуват и стрелят. Това е нормално, и аз повече не се страхувам». Момичето продължи: «Войниците – са страхливци. Те се страхуват от деца? Да. Те държат огромни автомати, с шлемове са, с бронежилетки. Тези войници нападат децата и се крият зад огромни купища боклук, откъдето разпръскват газ. А децата имат само камъни, но войниците се страхуват от нас…»