От «Пътната карта» до «Плана Кери»: главната цел е да се елиминира палестинския проблем…

13 февруари 2014

пътн акрата

 

Хамис ат-Туби – Вестник «Ал-Ватан»

 

    Сащ вече са научили всички за това, че всеки нов президент на тази страна се стреми да увековечи периода на своето управление с някакво „постижение“, за да спомен за себе си.  Подобен род постижения обаче, никога не излизат от рамките на стратегическото партньорство с ционисткото образувание и задълженията на САЩ по защитата на «Израел» и осигуряването на условия за неговото съществуване, в това число за сметка на интересите на други, тяхната безопасност, стабилност и развитие, за сметка на тяхната територия и нарушени права.

            Всеки американски президент се стреми да впише своето име в историята. При това отличителна черта на американската политика е факта, че в нейната основа лежат програми и планове, които служат на интересите както на самите САЩ, така и на «Израел».  Възможно е и това, че американските задължения пред ционисткото образувание представляват онова мерило, което определя същността на американската политика. Тези задължения могат да се нарекат по различен начин, но тяхното съдържание, цели и резултати са едни.

            За да бъде по разбираемо, следва да се сравнят подходите на администрацията на   Джордж Буш-младши и днешната администрация на президента Барак Обама към проблема на арабско-«израелския» конфликт. Първата от тях е разгърнала пропагандна шумотевица по повод на това, че тя стои на «прага за разрешаване на конфликта и постигане на траен мир», обявявайки за плана «Пътна карта». След това последваха проекта за създаване на «две държави за два народа», които ще живеят в съседство един с друг, «Послание с гаранции» на Буш-младши към военния престъпник Шанон и цял ред срещи и конференции, най-известна от които стана „мирната конференция“ в Анаполис. Що се отнася до администрацията на Барак Обама, то днес тя с бавни крачки, но със същия ентусиазъм и тези цели подхожда към проблема на конфликта. При това тя въвежда в обръщение и други термини, от типа «урегулиране по формулата две държави за два народа» и «рамково споразумение».

            По този начин, е налице пълното съвпадение в плана на задълженията в делото за осъществяване на принципите на американската политика, отнасяща се до арабско-«израелския» конфликт. А изказванията на Обама по повод възможността за изменение на границите от 1967 година, обмяната на територии, признаването на т.н. «еврейски характер» на ционисткото образувание, компенсациите за палестинските бежанци в обмен на техния отказ от завръщане в родината и положението на Източен Йерусалим не са нищо ново. Такава линия провеждаше и предшественика на Обама Дж. Буш-младши. Всичко това предизвика гнева на палестинския народ, разгадал в това признаците на заговора, насочен срещу това да елиминира палестинския проблем.

            Новото е това, че сега САЩ правят всичко възможно, за да се възползват от разрастването на безпорядъка и тероризма в близкоизточния регион и да установят свой контрол над влиятелните арабски държави, а така също и да се възползват от недоволството на някои арабски сили в така установената политическа ситуация, за да наложат по най-бързия начин своя ред в региона. Всичко това служи в интересите на ционисткото образувание и е гаранция за неговото съществуване и безопасност. И не случайно подробностите от «Рамковото споразумение», обявено от държавния секретар на САЩ Джон Кери като основа за «преговорите», се появи едновременно с завършването на техния първи рунд и обявяването на датите за началото на конференциите «Женева-2» по урегулирането на сирийската криза. Посланикът на САЩ за палестинско-«израелските» «преговори» Мартин Индик обяви за широк кръг от въпроси, които включва в себе си «Рамковото споразумение», в това число взаимното признаване, мерките за обезпечаване на безопасността, компенсациите за палестинските и «еврейски бежанци» (??), признание от палестинците на «еврейския характер» на ционистката «държава», право за 75 – 85% от общия брой еврейски «заселници» да останат в своите заселнически колонии в Западния бряг на река Йордан и създаването на неутрална зона до границата на Западния бряг на река Йордан, т.е. в Йорданската долина. Освен това, предвижда се въвеждането в този район на нова разделителна стена, разполагането тук на апаратура за следене и контрола над него с безпилотни апарати. И всичко това ще се финансира от САЩ.

            Дали съответстват на действителността аналитичните прогнози за това, че свикването на конференцията «Женева-2» ще способства за урегулирането на ситуацията в региона и разрешаването на съществуващите проблеми, или не, но ционистки «Израел», блокирайки се с някои сили в арабския свят и при подкрепата на своя американски съюзник, разпалва чувства за между-религиозно клане сред арабите и мюсюлманите. «Израел» се стреми да създаде нови реалии в своята окупационна политика и внушава идеята за безперспективност в   решаването на палестинския проблем. Онзи, който просто погледне ситуацията в териториите на Западния бряг на река Йордан, без труд ще открие, че те са напълно окупирани. Затова всички разговори за запазването от 75 до 85 процента на еврейските заселнически колонии в Западния бряг, намиращи се под палестински суверенитет, то това е явна лъжа. Това е примамка, подготвена с цел да накара палестинците да приемат положенията от ликвидаторското «Рамково споразумение». А когато започне на практика неговото действие, то палестинците ще открият, че в техните ръце практически нищо не остава, освен 10% територия от Западния бряг, а лъвския пай от територията принадлежи на заселническите банди.

            Ние стоим на прага на историческа грешка, свързана с ликвидацията на палестинския проблем. Огромна роля в това играят и някои арабски сили точно така както те са играли и играят роля в делото за развала на арабските държави, правейки услуга на ционистки «Израел», враг на целия близкоизточен регион. Нима ще се случи чудо, което ще изтръгне страдащите палестинци, сирийци и иракчани от лапите на заговорниците и наемниците…