«Великолепният Кери» – и не чак толкова великолепния …

14 февруари 2014

велки кери 

 

 

С.Р.Х. Хашми –

 

 

    В статията «Великолепният Кери», публикуван на 6 февруари в изданието «Tripoli Post», журналистът и аналитик Гвин Дайер, е похвалил държавният секретар на САЩ Джон Кери за това, че му се е отдало да избегне военна операция против Иран и Сирия, и е сравнил неговите палестинско-«израелски» «мирни» инициативи с атаката на британската леко въоръжена бригада по време на Кримската война от 1854 година. Той е цитирал известното изказване на френския генерал Пиер Боске по повод само-убийствената атака: «Тя е великолепна, но това не е война. Това е безумие»; в същия дух Гвин е нарекъл действията на Кери, че те не са дипломация, а проява на «горделивост». 

    Сравнението на палестинско-«израелския» «мирен процес» с атаката на леко въоръжената бригада ми се струва напълно коректно предвид това, че в този случай резултата зависи от волята и възможностите не само на противопоставящите се страни, но и на международната общност, най-вече, САЩ и ЕС, които, оказвайки необходимия натиск, могат да получат приемливо и за двете страни решение.

    Нататък авторът пише: «Кери няма лостове: той трябва да се осланя на желанието и на двамата лидери да накарат “мирния процес” да заработи, а такова нещо просто не съществува – във всеки случай при такива условия, които и двамата да намерят за приемливи».
Странно е да се чуват подобни думи от държавния секретар на държава, опустошила Ирак под лъжливия предлог за наличие на оръжие за масово поразяване и способност в най-кратки срокове да събере своите партньори и да подложи на «наказание» с тяхна помощ всяка страна, чието поведение не им харесва.  Заедно със своите партньори тази държава е сила, която стои зад създанието «Израел» и му предоставя всички възможни изгоди и преимущества в неограничени обеми, благодарение на което ционисткото образувание се е превърнало в чудовище, каквото ние в настоящия момент и знаем.
Днес САЩ продължават да оказват на «Израел» невероятна по своя размах военна и икономическа помощ, да не говорим за безусловната подкрепа на всички световни площадки, при това даже и тогава, когато «Израел» очевидно не е прав. Но «Израел» внимателно следи световното обществено мнение, особено когато става дума за неговите спонсори и покровители, и даже най-малкото реално втвърдяване на тяхната позиция може да го накара да измени своето поведение и тръгне към урегулиране на адекватни условия.

    Що се отнася до пасажа за нежеланието на лидерите да накарат «мирния процес» да заработи, то, по мое убеждение, това твърдение е абсолютно вярно по отношение на «израелските» главатари, които са съвършено незаинтересовани от сделката, която би ги принудила да върнат (дори и частично) незаконно окупираните територии, които в никой случай не им принадлежат, и считащи, че сделка не им е нужна, тай като днешната ситуация им позволява да разширят незаконните заселнически колонии по свое усмотрение. Освен това, те са убедени, че са достатъчно силни и могат да се справят с всякакви непредвидени обстоятелства, а «мирното урегулиране» им се вижда като препятствие по пътя към реализацията на техните мечти за «велик “Израел”».

    Искането на «Израел» за признаването на неговия еврейски характер от палестинците, авторът нарича неразумно, отбелязвайки, че то е било изобретено преди не повече от две години. Както смята Гвин, изпълнението на даденото искане би било равнозначно на благославянето на етническия и религиозен характер на «Израел» в неговата днешна форма.  При това много удобно се игнорират зловещите последствия от такова признание във вида на лишение примерно на 1 658 000 палестинци, представляващи 20,7% от населението на «страната», «израелското» гражданство и прогонването им от «Израел», за да бъде той изключително «еврейски», а така също лишаването на палестинските бежанци от правото им на завръщане – в това число и на теория. Напомняме, че преди известно време «израелските» главатари започнаха открито да говорят за необходимостта да прогонят от «Израел» даже и онези палестинци, които имат «израелско» гражданство.

    Авторът обръща внимание на факта, че «мирния процес», под който той, очевидно, има предвид модела «две държави», е в мъртво състояние вече десет години, от което се подразбира, че преди това «процеса» е бил жив. Колосалната вреда на «процеса» бе нанесен по време на президентството на Джордж Буш-младши: при него «мирните преговори» окончателно се превърнаха в димна завеса, зад която «Израел» можеше с чудовищни темпове да разширява своите незакони заселнически колонии.
Когато настъпи първия президентски срок на Барак Обама, по настояване на последния «израелските» главатари дадоха съгласието си за временно замразяване  на заселническата дейност в качеството като предварително условие за «мирите преговори», но отказаха да продължат мораториума, вследствие на което «преговорите» се провалиха. Ако Барак Обама бе натиснал «Израел», то те непременно биха отишли на отстъпки, но тъй като на хоризонта бе следващия президентски срок, то Обама даде заден ход и смени твърдата формулировка «замразяването означава замразяване» с «искането за замразяване – не е подходяща основа за мирния процес». Сега обаче настъпи втория – и последен – срок на Обама, и той може да си позволи да заеме решителна позиция и да накара «израелските» главатари да приемат под внимание съображенията на здравия разум.

    От целия неотдавнашен урожай на американските президенти, този на Обама е може би най-добрия: той с всички сили се опитва да затваря съществуващите театри на военните действия и наред с това, открива нови. Той не се подаде на натиска от страна  на «израелските», американските и други ястреби и не нападна Иран и Сирия, а в отговор на протестите на пакистанското ръководство и общественост обеща максимално да свали програмата за ударите с БЛА. По този начин, президентът Обама показа, че той е способен да приема самостоятелни решения. Всичко, което сега е нужно – това е да демонстрира отново указаните качества и да убеди европейските и други партньори да упражнят натиск върху «Израел».

    Гвин е склонен да смята, че даже цар Соломон и Авицена взети заедно не биха съумели да поставят точка на мира в края на палестинско-«израелския» спор. Той забравя, че когато международната общност прояви – някаква воля и я съедини с действие, то на нея ѝ се е отдало да спре кръвопролитието в Босна. Може би, следва отново да се организира съвместна операция, и напълно вероятно е, да не се стигне даже да се бомбардира «Израел» – достатъчно ще бъде в ясна форма да се даде на «израелските» главатари да разберат, че опитите да пресекат усилия по разрешаването на конфликта ще има най-сериозни последствия. «Израелтяните» игнорират мнението на САЩ и другите държави само защото свято вярват: това ще им се изплъзне от ръцете. Но, ако се прояви твърдост, то те ще се подчинят, както това се случваше нееднократно в миналото, когато те осъзнаваха сериозността  на онези, с които си имат работа.