САЩ и „Израел“ са измислили нова схема за ликвидация на палестинския проблем.

17 февруари 2014

сащ израел

 

 

 

Юсеф Мекки – Вестник «Ал-Халидж»

 

      Създава се впечатление, че двата полюса на световното съперничество – САЩ и Русия – предприемат срочни мерки, за да закрият «горещите» нерешени проблеми и да освободят ръце за решаването на други, непосредствено засягащи техните интереси, от типа на ситуацията в Украйна и излизащата изпод контрола икономическа ситуация в САЩ.

Освен това, съществуват признаци  за това, че центъра на международното съперничество ще се премести от близкоизточния регион и Персийския залив в направление Източна Азия.

            Що се отнася до региона на Близкия Изток, то тук съществуват няколко «горещи» проблема. Най-важния от тях – е арабско-«израелския» конфликт, борбата с тероризма, кризата в Сирия и иранската ядрена програма. Това означава, че не съществуват   други остри теми, от типа на ситуацията в Либия, Судан и   Йемен. Обаче те заемат много по-скромно място в сферата на международните приоритети.

            По болшинството изброени въпроси се предприемат активни действия с цел търсене на приемливи решения. Така, на женевската конференция се отдаде да се приближат към решение по иранската ядрена програма. Това доведе до факта, че отношенията на САЩ с Иран да преминат от стадия на конфликта към преговори на дипломатическо ниво и частична отмяна на икономическите санкции, които бяха наложени на Техеран от момента на обявяването за Ислямска Република на Иран.

            Що се отнася до сирийската криза, то по този въпрос от американски високопоставени лица бяха направени редица заявления. Така, например ръководителят на ЦРУ призна сложността на ситуацията в тази страна: «Не съществува друг път за разрешаването на тази криза, освен политическия». Освен това, държавният секретар на САЩ Джон Кери заяви, че в последните месеци сирийския режим се е сдобил с определен прогрес в борбата с опозицията. Освен това, свикването на конференцията «Женева-2» и подготовка към «Женева-3» свидетелстват за решимостта на американското и руското ръководства да затворят сирийското досие и да се сдобият с мирно разрешаване на тази толкова сложна криза, разразила се в древната страна преди три години.

            Без каквито и да било съмнения обаче, може да се каже, че арабско-«израелския» конфликт, в това число (не)решаването на сложния палестински въпрос оказва непосредствено влияние върху целия близкоизточен регион. Проблема на Палестина е централен за арабите и, както смятат специалистите в областта на геополитиката на Запад, оказва влияние върху целия Близък Изток. Затова арабско-«израелския» конфликт е прието да се нарича в работите на западните аналитици и в печата «близкоизточна криза».

            Това и е определило факта, че великите държави напоследък поставят палестинския въпрос в един ред с другите «горещи» проблеми. Защото търсенето на всякакви решения и по Иран, и по Сирия, и борбата с тероризма ще станат напразни, ако не се намери решение по палестинския проблем, устройващо всички страни в     конфликта.   Кризите, преминали по арабския свят, са логично  следствие от това, че световната общност се оказа неспособна да намери ключ към такова урегулиране, което би било способно да върне земята на нейните законни собственици, да гарантира свободата и достоен живот на угнетения палестински народ.

            Всички опити на ционистите да лишат палестинския народ от неговата идентичност претърпяха провал. Провалиха се и техните опити да елиминират палестинския проблем. Напразни се оказаха техните надежди за постепенно размиване на този проблем, за това, че новото поколение палестинци ще тръгнат на отстъпки, ще се откаже от своите права и ще се примири с политиката на «свършения факт». Не! Новото поколение, представено, в това число, от юноши между 12-18 години, замерящи с камъни вражеските войници, държи високо знамето на Съпротивата и се сражава за правото си на самоопределение. И става невъзможно да се отрича правото на тази генерация за създаването на своя независима държава върху своя национална територия.

  С дълбоко разочарование завършиха замислите на «Израел» да накара палестинците да се отклонят от курса на борбата за освобождение на своята земя. Провал претърпя и т.н. «икономически план», предложен от САЩ и ЕС под прикритието на „хуманитарна грижа“ и уж предвиждащ «икономическо развитие на Западния бряг на река Йордан», но в замяна на политическо урегулиране.

            Пътуванията на американския държавен секретар Джон Кери, които започнаха преди година и съвпаднаха по време с измененията в подходите  на администрацията на  Обама към цял комплекс проблеми в близкоизточния регион, се осъществяват в рамките на общия курс на САЩ по отношение към съществуващите «горещи» проблеми, решения по които все още не е намерено. В хода на своите близкоизточни турнета Кери успя да накара президента на Държавата Палестина Махмуд Аббас да направи незначителни отстъпки по въпроса за замразяване в строителството на еврейски заселнически колонии в качеството на условия за възобновяване на палестинско-«израелските» «преговори». Кери настойчиво се сдобива с това, щото «преговорите» между «израелтяните» и палестинците да дадат положителен резултат до края на техния определен срок, т.е. приблизително чрез два месеца. Тъй като още през пролетта на миналата година Кери определи девет месеца като срок за постигането на крайното съглашение.

            Самият Кери непосредствено се занимаваше с проблемите, станали препятствие за политическото урегулиране. Това, на първо място, е правото на палестинските бежанци за завръщане в родината, еврейските заселнически колонии и запазване на арабския облик на Източен Йерусалим. Говорят, че неговият „план за урегулиране“ не е план за окончателното решения на проблема.   Той предвижда «двадесет годишен изпитателен срок», след който трябва да последва «окончателно урегулиране». В неговата основа ще лежат създаването на демилитаризирана «палестинска държава» с ограничен суверенитет над териториите, заграбени от «Израел» през 1967 година. Проблемът на палестинските бежанци ще се решава по пътя на тяхното разселване извън пределите на Палестина и ще се изплащат компенсации. Само техен ограничен брой ще могат да се заселят на териториите на т.н. «независима палестинска държава». Всичко това изисква решение на въпроса, свързан с пребиваването на палестинците в лагерите за бежанци на територията на Йордания, Ливан и Сирия. А на световната общност ще се наложи да предприеме мерки за асимилацията на палестинските бежанци в страните, в които те живеят.

            В «Планът Кери» се предлага също така да бъде задействан проект за обмяна на територии между ционисткото образувание и палестинската автономия. Така, територии, заемани от еврейските заселнически колонии, трябва да се компенсират от палестинците с такива по площ като териториите в Ан-Накаба и територии, заграбени от ционистите през 1948 година. Планът също така предлага да се счита Йерусалим за столица на «Израел» и Палестина, където западната (и по-голямата по площ) част на Светия град преминава към «Израел», а неговата източна, много по-увредената част – към предполагаемата «Палестинска Държава».

            Както виждаме, наново, след прословутия «Осло», е налице опит да се размие и по този начин да се «деактуализира» палестинския проблем в интерес на «Израел».  Палестинският народ ще каже едно еднозначно «Не!» на този пореден американско-«израелски» замисъл!..