Икономическите и социалните инструменти като проводници на «израелския» расизъм…

27 февруари 2014

джарасиси 

 

 

 

Бархум Джараиси – Вестник «Ал-Гад»

 

     Ръководителят на «израелския» кабинет  Натаняху е привърженик на твърдите икономически мерки, в основата на които лежи ликвидацията на значителна част от държавния сектор по пътя на приватизацията, а така също стремежа да «освободи» управляващите от грижите, свързани с предоставяне на държавните услуги. При това приватизацията нанася двоен удар: първият – с помощта на икономически огнища на държавна степен, а вторият – когато приватизацията става още един от икономическите инструменти за затягане на расистката политика по отношение на палестинците, живеещи на териториите, окупирани през 1948 година.

            Курсът на Натаняху, който бе изработен от него през 2003 г., когато той заемаше  поста министър на финансите в правителството на  Шарон, негативно се отрази на бедните и средните слоеве на населението. А Перес даже нарече този курс «свинска политика». Но след последните избори Натаняху получи опора в лицето на  министъра на финансите Яир Лапид, който дойде на този пост на вълната от протести, случили се през лятото на 2011 година. Веднага след изборите обаче, той се обяви против исканията на протестиращите. Курс Б.Н. е подкрепян и от министъра на икономиката Бенет, който е главатар на партията на еврейските «заселници»  колонисти (бандити – имигранти) «Еврейски дом». Тази «троица» гарантира запазване на днешната икономическа политика.

            Политиката на приватизацията е широко разпространена в съвременния свят. Но в «Израел» приватизацията играе двойна роля. Първо, тя засяга интересите на всички жители на  «Израел». И второ, в още по-голяма степен тя е насочена против палестинците, живеещи на териториите, окупирани през 1948 година, и са най-бедните в «Израел» в резултат на целенасочената политика на официалните кръгове на ционисткото образувание.

            Когато управляващата клика на тази «страна» пристъпват към приватизация на обекти от държавния сектор, то удара на първо място е насочен против сектора за услуги. Това се прави, за да се облекчи бремето за хазната на социалните задължения пред наетите работници, да се ограничи сферата на действия на законите за труда, в това число законите, поставящи под забрана дискриминацията при приемане на работа в държавните институции, въпреки че те не са повече от мастило на хартия.

            На първо място приватизацията служи на интересите на най-крупния еврейски бизнес. Тъй като не съществуват големи палестински компании, способни да се конкурират с неговите еврейски представители. Например, в списъкът от 500 богаташи на   «Израел», притежаващи състояние от няколко десетки до няколко милиарда  долара, влиза само един арабин. Да и той заема едва 419 място.

             Второ. Върху приватизиращите компании не се разпространява действието на законите, съществуващи за държавния сектор. Затова те не са длъжни да вземат работници от арабите на високи длъжности.

            Расисткият смисъл на приватизацията «по-израелски», преди всичко, се проявява в три основни сфери – достъп до медицинско обслужване и образование, а така също и в областта на социалното осигуряване. През 1995 година в «Израел» е бил приет новия закон за здравеопазването. Той гарантира предоставянето на всеки гражданин на основните медицински услуги, а така също и част от лекарствата и основните лечебни процедури. От друга страна, той открива широки възможности за «комплексното» медицинско застраховане, гарантиращо по-висока степен на медицинско обслужване. Но за това се иска специална политика в медицинското застраховане, което превръща здравеопазването в «медицина за богатите и бедните» и нанася удар, на първо място, по палестинската бедност.

            Както показва статистиката, разходите за медицинско обслужване на еврейските  жители в «Израел» е средно 200-250% повече, отколкото на палестинците. Затова не е учудващо, че средната продължителност на живота при евреите е 3-4 години повече, отколкото при палестинците.

            Що се отнася до сферата на образованието, то действащия в «Израел» закон гарантира получаването на основно образование. Но при това съществуват методики, насочени към подготовката на учениците към по-висока степен, но те се намират в сферата на частното предприемачество. Разходите по придобиването на указаните учебни програми се възлагат на кметските селски съвети. Освен това, значителна част от разходите се възлагат и на семействата на учениците. Вследствие на тази дискриминационна политика стотици хиляди палестински ученици не са в състояние да получат необходимата степен на образование.  Подобен род практика действа и в сферата на социалното осигуряване.

            Сърцевина в стратегическата политика на Натаняху и Компания е икономическия фактор. Но той изпитва специален душевен подем, предвид това, че неговия курс служи и за друга стратегическа цел – колкото се може повече да съкрати броя на палестинците, живеещи в териториите, окупирани през 1948 година. Той обича постоянно да повтаря: «Без палестинците и ортодоксалните евреите  (харедим) в «Израел» няма да остане бедност». И в това той е прав. Но нищетата на евреите «харедим» – това е техен доброволен избор и резултат от техния мироглед. А нищетата на арабите– това е следствие от планирана политика на расова дискриминация, основата на която е били заложена от ционисткото движение  и се провежда в живото от всички правителства на «Израел».