Ангела Меркел постави в скута Натаняху, и храни с лъжичка това дебеланче…

28 февруари 2014

меркел

 

Еухенио Гарсиа Гаскон.

 

    През миналия вторник канцлер на Германия Ангела Меркел приключи своята двудневна визита т.н. „Израел“. В хода на турнето г-жа Меркел бе съпроводена от 15 министри в немското правителство, които обсъдиха със своите «израелски» колеги цял спектър въпроси и подписаха огромно количество двустранни съглашения. 

    От политическа гледна точка, Меркел демонстрира своята привързаност  към модела «две държави» на основата на съглашението между палестинците и «израелтяните», и направи редица публични заявления от смирен характер.

    Въпреки това, значи могат да бъдат само фактите, а те ни говорят за това, че Меркел – един от главните и най-забележимите защитници на «Израел» на Запад, и сред всички европейски лидери, именно тя оказва на «Израел» най-голяма подкрепа в световен мащаб.

    Разбира се, на Запад не поставят под въпрос съществуването на «Израел», но съюзниците на «израелтяните» изобщо не се ограничават с едно признание: по същество, политиката на Меркел и компания, включително държавния секретар на САЩ Джон Кери, съдейства консолидацията и влошаване на окупацията на палестински територии.

    Решителните действия на Меркел и Кери биха приключили с окупацията в течение само на няколко часа. Но на дело се случва обратен процес, и благодарение на поведението на Меркел и Кери «израелската» експанзия на еврейските колонии продължава от ден на ден на систематична основа.

    Ето, да представим, един от многочислените примери. Немските подводници, са способни да носят ядрено оръжие, регулярно постъпват на въоръжение в «израелските» военно-морски сили, и възниква резонния въпрос: защо Меркел смята, че «Израел» с цел осигуряване на своята «безопасност» се нуждае от тези подводници, които изобщо не помагат за установяването на мира, а само подхранват невероятните милитаристични амбиции на ционистката «държава»?

    Само една дума на  Меркел и Кери би била достатъчна, да за се сложи край на страданията на милиони палестинци, но тази дума никак не прозвучава. От времето на Мадридската конференция минаха вече 22 години, а двете най-велики западни държави както и преди предпочитат да извлекат от устата «пацифистки» формулировки, а в същото време техните ръце са заети с подхранване на окупацията и изостряне на войнствеността на «Израел».