„От 2000-та година “израелската” армия убива по едно палестинско дете на всеки четвърти ден…“

12 юни 2014

2000

 

Еухенио Гарсиа Гаскон –

 

Транспортната администрация на Бостън е дала разрешение за провеждането на рекламна кампания, в рамките на която се предполага да се разместят в метрото серия много необичайни за американската действителност обяви.

Така, на един от плакатите е изобразена девойка с надпис: «Насилие. Започвайки от месец септември 2000 година “израелската” армия е убивала по едно палестинско дете на всеки четири дни за парите на данъкоплатците от САЩ. Време е да се сложи край на тази помощ от САЩ за “израелския” апартейд».

На друг плакат –  има изображение на стената и бодлива тел пред еврейско населено място в окупираните територии и надпис: «Грабеж. “Израел” е построил в Палестина 150 населени пункта само за евреи с парите на данъкоплатците от САЩ. “Израел” иска мир … или земя?»

На третия – фотография на американски булдозер, събарящ палестински дом: «Без покрив над главата. “Израел” е срутил 25 000 палестински дома, оставяйки без покрив над главата хиляди палестински семейства с парите на данъкоплатците от САЩ. “Израел” иска мир … или земя?»

С дадената инициатива е излязла неправителствената организация «Обяви против апартейда», в която участват, американски граждани-евреи; уви, подобни частни начинания на този етап са лишени от реална сила и са способни само да ядосат «Израел» и привържениците на окупацията.

От друга страна, текстовете на тези обяви без всякакви уговорки са приложими и към Европа, имаща същото ключово значение за запазване на окупацията от икономическа гледна точка, както и САЩ.

САЩ и Европа отхвърлят окупацията – но само на думи. На дело те не предприемат никакви сериозни мерки за противодействия на окупацията и се ограничават само със заявления за «осъждане», а в същото време техните властови структури всячески помагат да се разпространява окупацията.

Ако европейците и американците действително искат да приключат с окупацията, е необходимо да действат на институционално ниво и да наказват военните престъпления, които ежедневно се извършват в окупираните територии. Докато това не се случи, окупацията ще продължи да задушава палестинците, правейки техния живот с всяка изминала година все по-непоносим.

Както отбелязва няколко пъти един високопоставен сътрудник на «израелското» МнВР, «това, което с десетилетия не са могли да постигнат с въстания и въоръжена борба в ЮАР по времето на апартейда, е постигнал международния бойкот за две и половина години».

Пътят за изкореняването на окупацията е известен, и той не подразбира съществени жертви за който и да било. Обаче, Европа и САЩ, изглежда, са удовлетворени от постоянното влошаване на ситуацията.