«Голиат». Рядка в наше време книга за „Израел“ без пропагандистки шаблони.

30 юни 2014

голиат

Еухенио Гарсиа Гаскон.

 

Неотдавна на бял свят излезе книга, в прав текст и без увъртания описваща «израелската» действителност извън пределите на онези аспекти, които се осветяват от западните средства за масова информация.

Това изобщо не е обикновена книга – тя не е от онези, които наводняват пазара и си приличат една с друга, като две капки вода.

Нейният автор – Макс Блюментал, млад евреин от САЩ и син на бившият съветник на президента Бил Клинтън; той е прекарал няколко години в «Израел», събирайки сведения за случващото се в тази «страна».

Книгата е озаглавена «Голиат» и съдържа максимално близко до реалността изложение на фактите от «израелския» живот. Блюментал  назовава нещата с техните имена.

Възможно, «Голиат» ще предизвика сътресение сред онези, които са свикнали да си имат работа с «неутралните» редактирани и «премерени» репортажи в многочислените «безпристрастни» издания, които постоянно прибягват към внимателни евфемизми, за да скрият от публиката това, което се случва в «Израел» в продължение на много години.

Очевидно е, че палестинците страдат от окупацията, и че тяхното страдание може и трябва да предизвиква симпатия към палестинския народ в онези, които внимателно следят конфликта.

Но не по-малко интересно е обстоятелството, че «Израел» е потънал в кръговрата на национализма и религията, който, по всичко личи, че няма аналог в света.

Блюментал описва различните страни на това явление, започвайки с образованието, което «израелтяните» получават от най-ранните си години – твърдото натрапване и втълпяване започва още от детските градини и продължава през целия живот – до атмосферата, царяща в еврейските колонии в окупираните територии при безусловната подкрепа от страна на елита, включително равините, и образуванието на недосегаемата господстваща каста на евреите -ашкенази.

На читателят е представена възможността да погледне истинското лице на отделните политици, ползващи се на Запад с репутацията на «умерени», «центристи» и даже «дейци с прогресивни възгледи», такива като Ципи Ливни, Яир Лапид и Ехуд Барак.

Разбира се, тази книга не дава изчерпателна представа за цялата сложна проблематика. Тя, по-скоро, представлява някакво встъпление – въведение, задължително за запознаване и даващо не изопачаваща картина на процесите в «израелската» «държава» и общество – и ще бъде крайно полезна за всички, които се интересуват от Близкия Изток като цяло и «Израел» в частност.

ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ: «Голиат» е строго противопоказан за жителите на тел-авивския мехур и лицата, приели върху себе си функциите на ретранслатори хасбари (указаните категории лица нерядко съвпадат в едно тяло).