Ционо-фашизъм, линч и перспективите за трета Интифада…

16 юли 2014

линч

   Джамал Хадер –

 

Варварското и лишено от всякакво рационално обяснение линчуване на Мухаммед Абу Худейр обозначава нов тревожен тренд в радикализацията на «израелското» еврейско общество.      Седемнадесет годишният палестински тийнейджър е бил похитен, когато той е отивал на сутрешна молитва, жестоко е бил пребит, насила му е вкаран бензин в устата и е бил подпален жив от членовете на «Ла Фамилия» – терористическа еврейска мафиотска организация, тясно свързана с расисткия, екстремистки еврейски футболен клуб «Бейтар».

Според това, как цепнатината в корпуса на «израелската» «държава» на апартейда става все по-виден под натиска на международното порицание, «държавната власт» преминава в ръцете на еврейски терористични групировки, самоуправци и бандити. Досега репресивния апарат на «израелската» «държава» на апартейда осигуряваше сигурността и защитата на ционо-фашистските терористи за продължение на насилието по отношение на палестинците. Наред с това, по мнение на еврейските терористи, господстващите механизми на апартейда, окупация и колонизация, прилагани за посредничество между ексклузивна еврейска «държава» и окупираните палестинци, не могат повече да регулират етническите отношения в съответствие с изповядващата от тях националистическа ционистка идеология, ги подтиква да вземат нещата в свои ръце.

По този начин,  фашистките терористични групировки от евреи сега желаят самостоятелно да изпълняват «закона», за да компенсират явната според тях неспособност на правителството на Нетаняху да продължи репресивната линия против палестинците. Те също така не са доволни и от бавността и неефективността на правителството на Нетаняху по отношение на изпълнение на техните мечти т.н. «велик “Израел”».

Ционо-фашисткото насилие – в никой случай не е отклонение от нормите в «израелската» «държава» на апартейд, а е неотменна част от това безнравствено и противозаконно образувание. Ужасяващите престъпления на ционистките фашисти против палестинските деца, включително похищенията, набезите и нападенията срещу автомобили и линчуването, се извършват в контекста на системната война на «израелската» «държава» на апартейд против малки палестинци. Проявявайки инициатива и използвайки все по-нови функции на угнетения, еврейските фашисти създават линч „култура“, прилагаща индивидуални и колективни форми на извън правно насилие.

В хода на последното «израелско» празнуване по случай «деня на Йерусалим» тази „култура на Линча“ демонстрира своя ритуален и фестивален характер, на явно родствено публично мероприятие (или пикник) в американските южни щати. Един палестински публицист, оказал се в центъра на «еврейския празник на ненавистта», пише, че тълпата е била «опиянена от властта и възможността да причини зло на “другите” – тоест палестинците». Много скоро след това той е разбрал, че ционо-фашистката орда, събрала в себе си мерзавци от всички слоеве на „израелското“ общество на апартейда, играе «игра “залови арабин” – при появата на арабин над тълпата се раздава вой, и цялата паплач се хвърля към него – при пълно отсъствие на каквато и да е реакция от страна на “израелските” сили».

„Денят на Йерусалим“ е не нищо друго, освен ционо-фашистка вечеринка, предназначена за поддържане на колективния дух на „еврейското превъзходство“ над палестинците посредством режисирана кампания на терор и заплахи под защитата на «израелската» армия и погранична полиция. В „културата“, където палестинците се разглеждат като „животни“, «по природа безчувствени», убийството на палестинци и араби се превръща (както пишат авторите на расистката книга «Тора Царя») в религиозен дълг. Авторите на «Тора Царя» равините  Ицхак Шапиро и  Йосеф Елицур, отбелязват, че „еврейския закон“ оправдава «убийството на младенци, ако е ясно, че те като пораснат ще им при1инят вреда, и в такава ситуация е допустимо умишленото им причиняване на вреда, и не само по време на бой с възрастните».

Тази преднамерена демонстрация на ционо-фашисткото клиническо отклонение не е завършила с гибел на палестински минувачи.  Чудовищното по своята жестокост линчуване на Мухаммед Абу Худейр свидетелства за екзистенциална заплаха, която представляват етнизираните форми на насилие за палестинците в «единствената демокрация на Близкия Изток».  «Израелското» общество на апартейда се формира върху дремещ примитивен стадий, когато ционо-фашистките терористи, бандити и фанатици възобновяват «завета» със своя бог и повторно стават «избран народ» – или, ползвайки думите на Менахем Бегин, «раса на господа» и «божествени стопани на тази планета». Такъв статус изисква потвърждение – в вид на човешко жертвоприношение …

И затова няма нищо странно в това, че садистичните ционо-фашистки терористични актове буквално са пропити с религиозна риторика. Продължавайки практиката на режима на апартейд в ЮАР и в духа на американските расови закони ма Джим Крау, ционистките фашисти прибягват към религиозни идеи и формули за извършваното от тях насилие. В частност, важна роля във формирането на „културата“ за етнизирано насилие в «израелската» «държава» на апартейд играе патологична ислямофобия. Както в частни, така и в публичните епизоди на линчуване фанатиците са крещели не само «смърт на арабите», но и «Мухаммед е мъртъв», имайки предвид пророка Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем.

Зверската разправа над Мухаммед Абу Худейр едва ли ще доведе до трета Интифада. Така стеклите се политически и социални условия на окупираните територии и в Сектора Газа обективно препятстват възникването на подобно революционно събитие. Нещо повече, неговата трагична гибел вече мобилизира палестинския народ по всички краища на историческа Палестина – при това, така не съумяха да мобилизират палестинците даже ежедневните нахлувания в Ал-Акса.

Гибелта на Мухаммед Абу Худейр неволно дари палестинската борба с толкова необходимия ѝ универсален обединяващ символ, около който могат да се подредят сърцата и умовете на хората по цял свят. Мухаммед Абу Хурейр – това е палестинския Еммит Тилл, 14-годишното афро-американско момче, чието жестоко убийство се смята за искрата, дала начало на движението за граждански права в САЩ, най-малко в Мисисипи.

Мухаммед Абу Худейр със своята мъченическа смърт позволи на човечеството да почувства от горчивия опит на палестинците, заедно с тях да преживее страданието и мъката от загубата. Това ще породи нова вълна от международна кампания за солидарност с палестинския народ и ще укрепи движението БДС и други форми на ненасилствено съпротивление срещу «израелската» «държава» на апартейда и ционисткия колониален проект.