Газа: С удоволствие плюе в муцуните на палачите!

20 юли 2014

плюнка

Исраел Шамир –

 

 

Да се изплюе ли в мутрата на палача, или да се примири и покори? Каква е ползата от съпротивата? От отговора на този въпрос се е родил френския екзистенциализъм. Сартр и Веркор, идеолози на френската Съпротива, са отговорили: «да се изплюеш, въпреки, че това е безполезно». Жителите на Газа всекидневно отговарят на този извечен, екзистенциален въпрос. Те плюят в мутрите на своите палачи, въпреки, че ползата от това е малка.

А палачите размазват плюнките по своите широки муцуни и се кълнят, че те са истинските жертви. Ето виждате ли – те плюят по нас! А може даже и да ни одраскат. И американският държавен секретар Кери потвърждава: дръзката Газа! Как така се осмелява? Ето аз, Кери, се примирих с това, че ме унизиха в хода на напразните „преговори“, а защо Газа да не се смири?

Такава безполезна, но утвърждаваща човешкото достойнство плюнка бе и отказа на Газа да приеме така наречената египетска „мирна инициатива“. Този проект е бил продиктуван от Нетаняху – на неговия другар Тони Блеър, бившия британски премиер, ненавиждащ палестинците, а Блеър е предал решението на „Бабуина“  на египетския военен диктатор Сиси.

Сиси се е съгласил, защото той се съгласява с всяко решение на „Израел“. Но Газа, в която управлява  Движението ХАМАС  се отказа. Трябва не просто да се прекрати стрелбата – „Израел“ е длъжен да се завърне към изпълнение на съглашенията от 2011 година, които бяха тържествено подписани не така отдавна. Следва да се пуснат от затворите палестинци, освободени според съглашението от 2011 година, и отново задържаните от „израелтяните“, да се освободят невинните, похитени от „израелската“ армия и спецслужбите за последните седмици, да се прекрати пълната двустранна блокада на Газа – както от страна на „Израел“, така и от страна на Египет, който също се управлява от „Израел“ посредством «фелдмаршала» Сиси. Израел е длъжен да премахне танковете от границите и да престане да стреля по феллахите на полето и рибарите в морето. Газа иска международен контрол за изпълнение на съглашенията, желателно – с участието на Русия.

Това е смело, но трудно решение. Броя на убитите в Газа вече надхвърля 300 жители. Цели семейства са отишли на другия свят. Приют за инвалиди, клиники и болници – всичко се срутва от еврейските бомби и ракети. В отговор палестинците плюят върху своите безобидни железа. На осмия ден от «операцията», един „израелски“ „заселник“ даже е бил ударен. Известният „израелски“ инженер Шефер каза, че само 5% от палестинските ракети са способни да причинят реален ущърб – и то само в случай на пряко попадане в дом, автомобил или в човек. При наличието на бомбоубежища те са безвредни. Шефер счита сводките на армията за успехите на системите за ПРО «Железен купол» блъф и търговска реклама.

«Ракетите от Газа се взривяват във въздуха сами, а народ вярва, че това е работа на ПРО». Армията твърди, че ПРО работи, като часовник. Това не е теоретичен спор. В ционисткото общество се наблюдава опасно главозамайване от успехите. Да се подлагат на натиск палестинците в Газа – е същото неопасно предприемане, да се душат котета, което обича балони.   Максимум – да те одраскат. Ако нашето ПРО е толкова добро, казват „израелтяните“, може би е, настъпило време да нападнем Ливан, Сирия, Иран? Шефер счита, че ракетите на Газа – са цветенца в сравнение с ягодите на „Хизбуллах“, от които е страдал „Израел“ в 2006 година, и предлага да не се доверява на ПРО, а да се търси мир.

Газа отказа – въпреки, че няма да причини никакъв ущърб на „Израел“, защото тя няма сили. Но, видимо, измъчена от многогодишната блокада, затворени, в очакване, кога ще благоволят да ги убият техните еврейски господари, жителите на Газа вече не треперят за живота си. «Във Варшавското гето се е живяло много по-добре», – говорят чуждестранните доброволци. Те нямат изход –Западният бряг е под властта на Аббас и напълно се е разоръжил пред „Израел“, там няма нито ракети, нито терор – нима това им е помогнало? „Израелската“ армия си ходи по Западния бряг, както у дома си, залавя и хвърля в затворите, отнема земи и разрушава домове безпрепятствено. В Газа се чувстват, като на палубата на „Варяга“ – те отиват към дъното, но не губят гордостта си.

Още колко хора ще бъдат убити, преди да се прекрати тази кървава баня, – е трудно да се предскаже. А кога „израелските“ евреи ще разберат, че не трябва да се измъчват така живи хора само защото те не са евреи – и изобщо не е възможно да се предскаже. Но е ясно, че простото прекратяване на огъня само ще удължи многогодишна агония на Палестина. Нужно е по-радикално решение – в крайна сметка, незабавно прекратяване на блокадата, като първа крачка.