Сабра и Шатила №2 – Шуджайя. Ционисткият вампир падна в разкъсаната аорта на Палестина…

22 юли 2014

Gaza_building_destroit1_300_0

 

 

 

 

 

 

Газа – ПИЦ.

 

      Хиляди хора са били принудени да изоставят домовете си и да бягат през нощта под дъжд от бомби и ракети, когато „Израел“ е разширил   наземната операция в 13-я ден от агресията против Газа.

Очевидци и журналисти съобщават за тела на хора лежащи по улиците, – жертви на целенасочен обстрел от страна на силите на ционисткия режим.

Бомбардировките и артилерийския обстрел са започнали още през нощта и са продължили през целия ден.

Заради плътния огън от „Бърза помощ“ не са могли да стигнат до Шуджайе.   Министерството на здравеопазването в Газа съобщава, че местните спасителни служби са събрали телата на 70 палестинци. Сред убитите – са 17 деца и 14 жени. Новинарските агенции предават за над 150 убити в Шуджайе.

Това кърваво настъпление е било предприето от „Израел“ след съобщението за смъртта на петима еврейски войници. Европейците, които са станали очевидци на това страшно събитие, наричат „клане“ случващото се в Шуджайе.

Общия брой на убитите вече е 576, от тях 172 са деца, над 40 са жени, 75 старци. Повече от 3600 човека са ранените. Броят на жертвите от агресията постоянно расте.

    Нощта на ужаса

Хиляди хора са избягали от Шуджайе, боси, по пижами. Те разказват за часовете на преживения ужас, когато танковете са стреляли по жилищни домове и не е имало къде да се скрият.

Те са молили да се изпрати  „Бърза помощ“, но линейките не са могли да стигнат до това предградие на Газа. В резултат от това хиляди отчаяни хора на разсъмване са бягали боси в града.

Телата на убитите са оставали да лежат по улиците в Наззаз и Шааф, а така също други части на предградието на Газа.

Ахмад е избягал със своята жена, със зълва си и техните деца. Неговите дъщери боси, сънливи,  вървели пешком заедно с родителите си в центъра на Газа, опитвайки се да намерят укритие.

„Обстрелът започна миналата нощ, около 9 часа вечерта, и ставаше все по-силен. Бомби падаха навсякъде около нас, нямаше нито ток нито вода. Не знаехме, какво да правим. Позвъних на аварийните служби, но казаха, че е невъзможно да се доберат до нас, затова решихме да се движим пешком“, – разказва Ахмад.

В болницата „Шифа“ линейките на „Бърза помощ“ пристигаха на всеки пет минути. Ранените също така ги докарваха и в частни автомобили и в колички. Характерът на нараняванията, основно, бе от осколки. Едно дете бе цялото в осколки и шрапнели и неистово плачеше от болки…

Доктор Саид Хасан стоеше в приемната, където караха ранените. Той изведе своето семейство от Шуджайе рано през деня. „Бърза помощ“ не са могли да стигнат до всеки. Онези, които пристигат сега, са получили ранения преди няколко часа. Те осакатени,  са се придвижвали сами или са ги пренасяли до места, откъдето са могли да ги вземат в коли за болницата“, – отбелязва лекарят.

„На нас ни разказват, че ранените и убитите лежат смесени по улиците“, – казва доктор Хасан.

„Това е най-ужасното зрелище, което съм виждал през живота си“, – подчертава 38-годишния лекар.

…Работникът в „Бърза помощ“ Алаа се заема с дезинфекция на дрехите и ръцете си, след като докарва нови ранени в „Шифа“.

„Имахме ранена бременна жена! По пътя се натъкнахме на осакатени мъж с дъщеря му и също ги взехме“.

„Но можехме да влезем само в определени райони, където не се водеше масиран огън“.

    Абсолютен терор

Мъже и жени умоляваха да пристигне „Бърза помощ“, за вземат ранените.

„В моят дом има убити, защо не идвате?“  – крещеше мъж на доктора.

„Опитваме се, но не можем. По нас стрелят, и то не веднъж „, – отговаря Алаа.

Жители, оказали се затворени в Шуджайе, бяха в пълно отчаяние.

„Това е един от най-страшните дни в живота ми“, – казва 23-годишната Мара ал-Вадия по телефона от района Наззаз. „Всички седяхме в една стая през цялата нощ, в очакване, кога ще спрат да стрелят, за да излезем“.

„Снаряд попадна в дома на съседите, и чухме крясъци и стонове, обаче, заради стрелбата не можахме да им се притечем на помощ. И досега не знаем, какво се е случило с тях „, – разказва девойката.