Оценка на обстановката: накъде отива Газа?

11 август 2014

оценка

Д-р Валид Абдул Хай –

 

 

Агресията на „Израел“ против Газа през месец юли 2014 г. стана важен етап в арабско-„израелското“ противоборство на съвременния етап. Ако се абстрахираме от всички обяснения, с които излезе Нетаняху, за да оправдае огромния брой самолетни удари по жилищните квартали на Газа, то може да се говори за две преследвани с тези нападения цели – стратегическа и тактическа.

А) Стратегическата цел: да разоръжи силите на палестинската Съпротива в Газа. Тази задача бе ясно поставена от Нетаняху, който заяви на 15 юли следното: „Ние сме съгласни предложението на Египет, че е необходимо да се търси възможност за демилитаризация на Сектора Газа в план на изземването оттам на ракети, взривни вещества и ликвидация на тунелите с дипломатически средства“.    Представителят на «Израел» в ООН Рон Просор потвърди на 24 юли думите на своя бос: „Необходимо е да се разоръжи ХАМАС, за да се премине към следващата крачка“.   Обаче, по-скоро, тази амбициозна цел е възникнала в арабска среда, обезсилена от вътрешни междуособици след Арабската пролет.

Б) Тактическите цели:

1. Да се предизвика криза отвътре в палестинското движение, защото се появиха надежди за примирие сред палестинците.

2. Да се напипа направлението, по което може да тръгне новия египетски режим.

Както е известно, успеха в постигането на политическите цели е основния критерий за определяне на успеха на военната операция. Първоначалните разчети създават впечатлението, че „Израел“ се е сдобил с определени тактически успехи, той обаче, е загубил в стратегически план, за което свидетелстват многочислените изследвания, проведени в САЩ. Към настоящия момент (на 26 юли 2014 г.) могат да се обобщятрезултатитепо отношение на“Израел“:

А. Тактически придобивки:

1. Усилване на материалния натиск върху ХАМАС във връзка с причинените широко-мащабни разрушения и убийства сред населението в Сектора Газа.

2. Снижение на човешките загуби сред цивилното население на „Израел“ благодарение на относителната ефективност на противоракетния „железен купол“.

3. Задълбочаване на между-арабските противоречия, в частност, между конкуриращите помежду си оси в арабския свят. Например, активно се водят дипломатически спорове относно пътя за прекратяването на бойните действия между турско-катарската ос, чиито членове не са склонни да приветстват египетската инициатива по урегулиране на кризата, и египетско-саудитската ос, която подкрепя палестинската администрация, положително отнасяща се към египетската инициатива.

Б. Стратегическите загуби:

1. Ръстът в популярността на силите от Съпротивата сред широките маси палестинци при едновременно спад на популярността на курса на «преговорите», към който се придържа палестинската администрация. Налага се сравнение между въздействието, което са оказали върху народните маси днешните боеве в Газа, с въздействието, което е оказало върху народа „Сражение на достойнството“ през 1968 година. В частност, става дума за нарасналото бойно майсторство на силите на Съпротивата, което непосредствено се отразява върху увеличението на броя на убитите сред «израелските» сили, и това в «страна», в която въпроса за запазване на човешкия ресурс се счита за «свещена крава »  в стратегически разчети. Всичко това е направило възможно да се проведат успешни преговори по увеличаване на броя от освобождаваните палестински пленници в замяна на заловения от силите на Съпротивата «израелски» войник. Освен това, то способства за увеличаване на консолидация в манталитета на Съпротивата срещу “ Израел“ в народното съзнание.

2. Формиране на благоприятна среда за началото на трета интифада в Западния бряг, да не говорим за едно възраждане на чувствата за неразривната връзка между палестинците от Западния бряг, Сектора Газа и териториите, окупирани през 1948 година.

3. Възраждане на вниманието към палестинския въпрос на регионално и международно ниво, след като за определено време се скриваше зад димната завеса на Арабската пролет. Сега палестинският въпрос, от една страна, отново се намира в центъра на вниманието на световните СМИ, и от друга –  е движеща сила на нови дипломатически усилия, а така също и масовите масови демонстрации в редица световни столици, такива като Вашингтон, Лондон, Париж. Нещата стигнаха до там, че някои латиноамерикански държави (Бразилия, Еквадор) отзоваха своите посланици от „Израел“. Нещо повече, на 21 юли в британската Палата на общините се проведоха остри дебати за целесъобразността на по-нататъшното сближаване с „Израел“ на ниво правителства, за което говореха парламентаристи от различните направления (лейбъристите Питер Хейн, Ричард Берден, Дейвид Вейник, либерала Мензис Кембъл, консерватора Гриспин Балант). Може също така да си припомним изказванията на министъра на външните работи на Франция Фабиус…

Съставената картина се усилва и от резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека за провеждане на разследване на предмета по извършването на военни престъпления във връзка с ръста на жертвите сред палестинското цивилно население, при това против тази резолюция са гласували САЩ, а европейските държави се въздържаха.

4. Прекратяване на състоянието на безметежност, психологическо спокойствие и стабилност в „Израел“, независимо от преустановяването на действията от силите на Съпротивата в Западния бряг и на териториите, окупирани през 1948 г. Този факт се проявява в не прекръщаващо чувство за тревога, което изпитват «израелтяните» по цялата територия на „Израел“, а не само в заселническите колонии, присламчени към Сектора Газа. Това чувство на тревога особено нарасна след като ракетите на Съпротивата започнаха да падат по всички «израелски» градове. Положението се усложнява още и от това, че болшинството самолетни компании са прекратили полетите до окупирана Палестина, във връзка с което се наблюдава струпване на «израелски» пътници в редица летища по света. Няма съмнение, че положението в сферата на сигурността може да има следните последствия за „Израел“:

а) отрицателно да повлияе върху динамиката на преселения в „Израел“ по причина на нестабилното положение;

б) задълбочаване на разногласията вътре в «израелското» общество относно избора на път за урегулиране на палестинския проблем. Така, политическият коментатор на Втори ТВ-канал Сегел заяви буквално следното: „Вероятността за разгрома на ХАМАС в Газа не се е издигнал над нулата, всички съображения, от които се ръководел „Израел“ при началото на военната операция, рухнаха“. На свой ред политическият анализатор на вестник „Маарив“   Ейдилист е заявил следното: „Юрам Кохин – шефът на Шин Бет – се е ръководил при анализа на обстановката в Газа до голяма степен от идеологически съображения, а не от обективните данни, а неговият заместник, както го наричат „мистър R“, също така се оказа в плен на идеологически, а не на обективните стандарти. Съдейки по всичко, те и двамата са взели под внимание желанието на Нетаняху да подобри позицията на своето правителство, но с това самите те са го вкарали в капана“. Затова Ейдилист поиска да се проведе разследване на причините за този информационен провал.

Изхождайки от казаното, възможните последствия от бойните действия трябва да се разглеждат в светлината на чисто военните резултати  от една страна, а от друга – в светлината на вероятното развитие на политическата ситуация. Що се отнася до военната страна, то, очевидно, че интензивността на военните действия от страна за силите на Съпротивата не е претърпяла някакви забележителни изменения от началото на кампанията, особено в плана на броя изстреляни ракети, което само по себе си ознаменува провала на Нетаняху в постигането на заявените цели, а да не говорим за увеличаване на човешките загуби в «израелската» армия при всеки опит да нахлуят в пределите на Газа. Наред с това перспективите се представляват още по-важни и по-тревожни с отчет на два значителни момента:

1)      Общият вектор на арабските и международните дипломатически усилия се концентрират около „египетската инициатива“, която, според мнението на силите на Съпротивата, е небалансирана нито по форма, нито по съдържание, доколкото тя, от една страна, уеднаквяват двете страни на конфликта, а от друга –  отлагат преговорите за свалянето на блокадата от Газа за периода, който ще последва след прекратяването на огъня. Всичко това преследва за цел да изведе „Израел“ от днешната военно-политическа безизходица по пътя на влизане в безкрайни преговори за сваляне на блокадата. Изглежда, че египетската инициатива по силата наподкрепата сиот Съединените щати, Евросъюза, Русия и някои арабски страни, внася най-голям „принос“ в отслабването на позицията на силите от Съпротивата и съществено снижава политическите дивиденти, получени в резултат от воденето на бойни действия.

Разпространяваната от СМИ гледна точка, че „египетската инициатива“ в нейния външен вид има същата гледна точка, въз основа на която бе постигнато примирието в 2012 г., (т.е. в периода на управлението на бившия президент Мурси) има за цел да постави силите на Съпротивата в затруднено положение и да покаже, че те отхвърлят днешната „инициатива“, ръководейки се от „организационни съображения“, свързани с политическата борба в Египет.

2)      Фактът, че палестинската позиция има пред себе си две очевидни безизходици, може да има такива последствия, които да сведат до нула всички положителни резултати от бойните действия по следните причини:

а) налице са опити да се омаловажат арабските дипломатически усилия към достигане на политическите цели на членовете на основните конкуриращи се един с друг регионални оси: катарско-турската ос от една страна и египетско-саудитската от друга. Тази конкуренция се проявява в преки нападки на турския премиер Ердоган срещу египетския президент Сиси, а така също насочените един срещу друг серия информационни кампании, което съвкупно е крайно опасна тенденция, тъй като заплашва да превърне палестинския въпрос от самоцел в средство за постигането на политически цели на едната или другата страна.

б) „Мъглявата“ позиция на палестинския президент, който поддържа „египетската инициатива“ такава, каквато е тя,  и не е направил нищо за подкрепата на палестинската Съпротива под никаква форма, било то в заплаха за отказ от сътрудничество в сферата на сигурността или призив към интифада в Западния бряг, или, дори присъединяване към международните конвенции, особено към Основния римски устав, създалия Международния Наказателен Съд.

3)      Продължаващите разногласия между някои страни на Съпротивата (особено ХАМАС) с такива арабски страни като Египет, Сирия и Саудитска Арабия по въпроса за Арабската пролет и нейните последствия, което съществено стеснява на палестинците полето за маневриране.

Клетки на кросуорда, в които се вписват различните противоречиви ситуации, посочват, че прекратяването на огъня не е зад планината. При това се създава впечатлението, че и двете страни- „Израел“ и палестинската Съпротива – проявят определена гъвкавост, тъй като идеята за разоръжаване на палестинската Съпротива, която се ръководи от Нетаняху преди началото на военните действия, постепенно се трансформира в дипломатически изрази от страна на „Израел“ и другите страни.

Освен това, обвързването на прекратяване на огъня и свалянето на блокадата (за което настоява Съпротивата) или тяхното разделено разглеждане (за което настоява „Израел“) очевидно представлява същността на водещите сега дипломатически активности, при това, кой от вариантите ще бъде избран – с обвързването или разделеното разглеждане – се определя от резултатите на бойните действия и способността на страните да носят свързаните с тях издръжки. Не е изключено, разпалването на интифадата в Западния бряг да стане едно от средствата за натиск в ръцете на палестинците, което ще позволи да се увеличи шанса за отказ на «израелтяните» от разделеното разглеждане за прекратяване на огъня и свалянето на блокадата. Въпреки това, необходимо е да се има в предвид, че американско-ционистката страна, а така също някои регионални сили, е възможно, да разчитат на това, че издигането на различни идеи по въпросите на примирието може да отвори поле за възникването на противоречия вътре в силите на Съпротивата относно това, как следва да се отнесат към тези идеи. И въпреки, че бойните действия демонстрират съгласие сред бойците на Съпротивата, не е малка вероятността за възникването на политически разногласия, което да стане фактор, върху който да се разчита от страна враждебните сили, да пробият дупка в стената на Съпротивата.

Създава се впечатлението, че разпространяваната от „Израел“ идея за едностранно прекратяване на огъня е нищо друго, освен опит да се получи пропаганден дивидент и да поставят силите на Съпротивата във вида на „вироглавеца“ при едновременно засилване на интензивността на ударите, особено по гражданските обекти, за да принудят силите на Съпротивата да се съгласят с «израелската» позиция, която те категорично отхвърлят до настоящия момент.

На силите от Съпротивата досега им се отдаваше да избягват политическите заявления, касаещи някоя арабска страна, в частност, става дума за Египет, независимо от внимателното отношение към неговата официална позиция: става дума, преди всичко, за продължаващата блокада на КПП «Рафах», за да принуди Съпротивата да се съгласи с „египетската инициатива“ в нейния сегашен вид.

Създава се също така впечатление, че ООН в сътрудничество с държавния секретар на САЩ Джон Кери се опитват да реализират идея за „прекратяване на огъня от хуманитарни съображения“ за часове или дни с възможност на негово по-нататъшно продължаване с надеждата за продължение на «преговорите» в периода на примирие и отход на ционистките войски от границите на Газа. В хода на по-конкретни «преговори» е възможно също така и завръщането на идеята за предаването на контрола за пропусквателния пункт в «Рафах» на чиновниците от палестинската администрации, представителите на Евросъюза и, възможно, на Турция. При това в окончателния вариант на съглашението се предполага указание на „египетската инициатива“ като основа за дипломатически усилия, обезпечаващи реализация на даденото съглашение.

По този начин, ние сме изправени пред два възможни варианта: приемане на „египетската инициатива“ каква е тя, или нейната корекция чрез ООН, за да не се окаже поправения вариант победа на една от регионалните оси над другата. И всичко зависи от това, кой ще „извика първи“, така че масата на политическите преговори няма да бъде отделен с преграда от полето на военните действия.

Консултативно-изследователски център Зайтуна. 26.07.2014 г.