„…Преструвайки се на журналист, той иска да прилича на нас – на онези, които са останали сред живите“

11 август 2014

журналист

 

 

 

 

 

Секторът Газа –

 

    Кореспондентът на шведската радиостанция Йохан-Маттиас Соммарстрьом среща на улицата в Газа 6-годишно момче загърнат с черна торба за боклук – и момчето е заявило, че е журналист, и помолил по-възрастния си колега да му даде назаем шлем със саморъчен надпис TV. Фотографията на младия Йазан Хиллис е взела сърцата на ползвателите и е събрала вече повече от 10 хиляди ретвитери.

„Израелската “ война в Сектора Газа е разрушила стотици невинни живота – даже чиновник от ООН в интервю за телевизионния канал Al Jazeera не сдържа сълзите си, кога стана дума за загиналите палестински деца.

Шведският журналист Соммарстрьом не е могъл да устои пред шестгодишното момче, което се приближило до него на улицата и му казало, че той също е репортер, и че има бронежилетка, която се оказала стар черен полиетиленов пакет, наскоро завързан на гърдите и корема.

За да завърши своя журналистически образ, момчето поискало от Соммарстрьом неговия шлем, на който с жълт скоч е бил залепен надписа TV, както на журналистите, работещи в зоната на бойните действия.

В ефира на своята станция шведът е разказал за своя нов приятел: «За един момент той засия от гордост. Неговите приятели се засмяха и започнаха да танцуват около него. Той малко се засрами, а аз започнах да го снимам».

Снимките на младия журналист от Газа събра почти 10 хиляди ретвитери в акаунта на кореспондента. Тогава Соммарстрьом е решил да научи повече за момчето.
Както съобщава англоезичния сайт RT, 6-годишния Йазан Хиллис – роден в Шуджайе, което е в източната част на Газа. „Израел“ нарича този район център на терористична дейност и твърда крепост на  «Бригадите Изз ад-Дина ал-Кассам».  В хода на разрушителните бомбардировки в Шуджайе са загинали стотици хора,  хиляди са избягали – сред тях е било и семейството на Йазан, чийто дом е бил унищожен от „израелска“ ракета.

Сега те живеят върху руини, заспиват и се събуждат под звуците на взривове и падащи ракети.

«За мен това момче – е най-мощния пример на непреодолимото детско желание да оживееш на всяка цена, – казва  Соммарстьом. – Той ни видя нас, журналистите, излизащи и влизащи от хотела ни, видя, че всички ние оживяхме, независимо от всичко. Мисля, че в своята игра, преструвайки се на журналист, той иска да прилича на нас – на онези, които остава сред живите».