Ако Обама поне малко приличаше на Картър…

13 август 2014

картър

Еухенио Гарсиа Гаскон –

 

 

Миналата седмица Джими Картър призова западните държави да признаят ХАМАС за легитимен политически субект, представляващ значителна част от палестинския народ.

Бившият американски президент изрази пожелание в полза на това, че най-накрая САЩ да престанат да смятат Движението ХАМАС за «терористическа организация».

Картър е убеден, че промяна в отношението на Запада към ХАМАС е жизнено необходима за преодоляване на задънената улица в разрешаването на палестинско-«израелския» конфликт.

Ако ситуацията се разгледа от по-широк ъгъл, то става разбираемо: че, именно западните държави, и в частност САЩ и ЕС, са довели целия Близък Изток до днешното му състояние, което по никакъв начин от никой не е в състояние да бъде ясно описано и обяснено.

В този контекст тревожно и неприятно е да се слушат рицарите на демокрацията, бърборещи за самата тази «демокрация» на съвсем пуст език; как, например, тълкуват техните думи милионите палестинци, намиращи се в изгнание или живеещи в лагерите за бежанци в Газа, в Западния бряг, в Йордания, Ливан или Сирия?  Особено отчитайки, че тези горделиви «демокрации» не си мърдат пръста, за да сложат край на трагедията на палестинците, както в самата Палестина, така и извън нейните граници.

Картър не за първи път засяга този въпрос и далече не за първи път критикува «израелската» окупация. В периода на своите президентски пълномощия той накара Менахем Бегин да сключи мир с Египет. Ако той не бе направил това, то историята на Близкия Изток непременно би се развила по друг начин.

Сега – и това «сега» се проточва много дълго време – е нужен нов президент, подобен на Картър. За съжаление, нито един от сменили те го американски лидери не е използвал своите сили и своята власт за разрешаване на конфликта. Напротив, всеки следващ обитател на Белия дом е увеличавал обема на помощта за окупацията, и затова не е удивително, че наблюдаваме непрекъснато изостряне на кризата.

Президентът Обама, както и неговите предшественици, се придържа към пацифистка риторика в своите публични изказвания, но действия му издават неговите истински възгледи и намерения. Обама с нищо не се отличава от останалите, и е напълно разбираемо, защо и за какво е получил Нобелова награда за мир: защото той нищо не е направил, и защото ще следва същия «курс» и нататък.

Неговият президентски срок, на който поначало се възлагаха толкова надежди, не донесе никаква полза на Близкия Изток и само достави на неговите жители нови трудности и разочарования.