„Ти не виждаш и не чуваш ракетата, която ще те убие. Но с газът е иначе: ти чуваш смъртта, която ти шепти в ухото…“

13 август 2014

нечуваш

 

Мона Абу Шарих –

 

В началото на сегашната „израелска“ война против Газа аз бях решила да започна да пиша дневник, мислейки, че думите ще помогнат някак си да преживея ужаса. След кървавата вакханалия в Шуджайе, аз престанах да пиша, и да говоря. Видът на убитите жени и деца, лежащи на улицата, разкъсваше сърцето ми. Хиляди семейства избягаха от домовете си. Телата на техните убити бяха изоставени: връзката с живите бе не толкова силна, за да ги накара да останат там, където могат да ги убият всяка секунда. Тези картини ме лишиха от дар слово. Не можех много дни да говоря и постоянно се питах: „За какво е всичко това?“.

Намирам се на безопасно място – в Централна Газа. „Безопасно“ означава, че само десет сгради са били подложени на бомбардировка. Една на моята улица, две други – на съседната. Също така бе бомбардирана джамията и офис на банка. Независимо от безкрайните взривове, постоянните тресения на земята от всяко падане на ракети нищо не ме накара да почувствам смъртта толкова близко, както миризмата на газ през изминалата нощ.

Нямаше ток. Електричество нямаше вече от няколко дни. Нямаше никакви новини. С голяма икономия използвах лаптопа.

Ако този текст го публикувам, значи, моята батарея аха и ще свърши. Не съм спала нито една нощ от началото на агресията. Всеки ден крача в стаята на моята квартира. Чувствам се много зле, тежко дишам. Мисля си, че ми има нещо на дробовете. Изведнъж, след много часове на тишина, ми звъни моята сестра. Страхувам се да видя името изписано на екрана. Защо ли ми звъни? Това трябва да са лоши новини!

Въздъхнах с облекчение, когато тя ми каза, че „Израел“ е хвърли отровен газ в целия наш район. Как трябва да се чувствам? Щастлива, защото досега всички сме живи, или тъжна, че аз съм само на крачка от смъртта с цялото си семейство?

Сега в Газа е полунощ. Престанах да се страхувам от смъртта от ракетите. Мой приятел ми разказа, че ти не виждаш, не чуваш или чувстваш ракетата, която ще те убие. Но с газа иначе. Ти чуваш смъртта, която ти шепти нещо в ухото, и на теб не ти остава нищо друго, освен да слушаш…