„Израел“ отслабва с бруталността на своите атаки.

14 август 2014

стокхолм

 

Марио Варгас Льоса

Гледна точка         Пиша тази статия на втория ден след временното прекратяване на огъня в Газа. „Израелските“ танкове напуснаха Сектора Газа, прекратиха се обстрелите и изстрелванията на ракети, двете страни обсъждат в Кайро продължаване на примирието и сключване на широко-мащабно съглашение, което да осигури мира между противниците.          Първото, без съмнение, възможно, и особено сега, когато Нетаняху съобщи за своето удовлетворение («мисията е изпълнена», е заявил той) са резултатите от месечните боеве. Обаче, второто — дългосрочен мир между „Израел“ и Палестина — засега това представлява непостижима цел.    Резултатите от тази четири седмична война до сега са следните: 1951 убити палестинци и 10193 са ранените, половин милион бежанци и около 5000 разрушени жилищни сгради.     „Израел“ е загубил убити 64 военни и трима цивилни. Бойците на ХАМАС са изстреляли по неговата територия 3356 ракети, от които 578 са били прихванати от силите на ПВО, а останалите са нанесли само материални щети.     …Възниква въпроса, съответства ли на цивилизованите норми подобна касапница против мирното население, когато се нанасят удари по училища, болници, джамии и пунктове на ООН за настаняване на бежанци?  Тези масови убийства и унищожение на граждански обекти се извършват в правоъгълник от площ на 360 квадратни километра, който „Израел“ е подложил на бавно задушаване с помощта на сухопътна, морска и въздушна блокада, установена през 2006 година, в резултат на което население в Газа няма възможност да внос и износ, да се занимава с риболов, да получава помощ. С една дума, то е лишено от елементарни условия на живот. Аз знам за това не от слухове, а защото два пъти съм бил в Газа и с очите си наблюдавах живота на народа, неописуемата нищета и отчаянието, което е завладяло хората, намиращи се в този капан за мишки.     В качеството на официална причина за нахлуването в Сектора Газа се споменава необходимостта от защита на „израелското“ общество от ХАМАС. Постигна ли „израелската“ армия тази цел, разрушавайки 32 тайни тунела? Нетаняху казва, че да, но прекрасно знае, че лъже. По-скоро обратното: тази война ще върне народната подкрепа към ХАМАС.

ХАМАС излезе укрепнал от тази трагедия. Какви чувства към „Израел“ могат да изпитват жителите на Газа след няколко седмици на страшна месомелачка?!. Трупове на деца и обезумели от мъка майки, които се опитват да намерят своите деца сред развалините на взривените училища и болници «Безнравствена и престъпна крачка », както е казал за това генералния секретар на ООН Бан Ки Мун, само ще доведе до увеличение на броя готови да отмъстят, шахидите, мечтаещи, да изтрият „Израел“ от лицето на земята.  Най-ужасното в тази война се състои в това, че тя изобщо не решава, а напротив усложнява палестинско-„израелския“ конфликт, явявайки се поредното звено в непрекъсната верига въоръжени стълкновения, които рано или късно могат да се разпространят по целия Близък Изток и ще предизвика истинска катастрофа.     Правителството на „Израел“ още от времената на  Шарон е убедено, че „преговорите с палестинците са невъзможни“ и, съответно, „Израел“ може да установи мир само с помощта на силата. Затова, даже правейки протоколни заявления за привързаността към принципа на двете държави, Нетаняху е саботирал практически всички опити да седне на масата за преговорите, както това се случи и с тези, провеждането на които искаха да способстват Обама и   Кери, когато току-що встъпи в длъжност през април миналата година. Именно по тази причина той подкрепя – понякога без излишен шум, а понякога под грохота на изстрелите – строителството на незаконните еврейски заселнически колонии в Западния бряг на река Йордан, който по решението на ООН  трябва да влиза в състава на Палестинската държава. За съжаление, тази политика се ползва с голяма подкрепа на „израелските“ избиратели, умерена, прагматична и демократически настроена прослойка които (в частност, движението «Мир сега»), искащи мирно разрешение на конфликта на масата на преговорите, се съкрати толкова, че се превърна в малцинство, без да окаже каквото и да е забележително влияние на „държавната“ политика. Следва да се признае, че все още се чуват гласовете на такива хора, как Давид Гросман, Амос Оз, Авраам Б. Иегошуа, Гидеон Леви, Етгар Керет и много други, които спасяват честта на „Израел“, изразявайки своя протест и заявявайки своето несъгласие. Но трябва да се помни също така, че тези гласове всеки път стават все по-малко, и намират все по-малък отзвук в ционистката общественост, сред която все повече се разпространяват авторитарните и екстремистките възгледи. (Известно е, че в самото правителство на Нетаняху има такива министри, като  Либерман, считащи го за много мек и заплашващи да му откажат подкрепа на своите партии, ако той не заеме по-твърда позиция по отношение на палестинците). Заслепени от непрекъснатото военно превъзходство на „Израел“ над съседните страни, и особено над Палестина, те считат, че жестокост, подобна на тази, която бе показана в Газа, обезпечава безопасност на „Израел“.     Но истината се заключава в пряко противоположно. Даже спечелвайки всички войни, „Израел“ става все по-слаб, защото е загубил образа на „героична“ и „демократична“ „страна“.  Сега той започна да се превръща в полицейска „държава“, окупираща чужди земи и угнетяваща други народи, не обръща внимание на призивите на международните организации, надявайки се само на безусловната подкрепа на САЩ и на собствената си военна мощ. Политически скрило се в себе си, „израелското“ общество не може да си представи онези ужасни последствия, които са предизвикали в арабския свят картините на обстрел на цивилното население на Газа, разкъсани на парчета деца, градове, превърнати в руини, а така също, как всичко това превръща „Израел“ в „страна“-палач.  Автор – Лауреат на Нобелова награда по литература от 2010 година.