Хештаг #геноцид, или Защо Газа не се предава?

14 август 2014

атаки

Рамзи БАРУД

 

Cтарият дом на моето семейство в лагера за бежанци „Нусейрат“ неотдавна бе преустроен от новия собственик в прекрасна триетажна къща с огромни прозорци, украсени с червени рамки. По време на „израелската“ война в Газа този дом бе сериозно разрушен. Огромна дупка от ракета в стената, където по-рано беше нашата кухня, може да се види от далече.

Видимо, целта на въздушния удар е бил, все-така, дома на нашия съсед, който прекара трудовия си живот като черноработник в „Израел“, а след това като портиер в училището на ООН в Газа. Всички спечелени за дългите години непосилна работа средства човека е похарчил за да си построи дома, в който живееха няколко семейства. След първата „предупредителна“ ракета, която нанесе незначителни разрушения, „Израел“ хвърли няколко бомби, превръщайки прекрасния дом в руини.

Целият наш квартал бе разрушен. Аз видях снимка на района след бомбардировката във „Фейсбук“. Мястото на което играехме футбол, когато бяхме малки деца, бе нашарено с дири от снаряд и парчета от шрапнели. Магазинът, където с джобни пари купувах бонбони, бе изтрит от лицето на земята. Даже гробището, където нашите починали роднини трябваше да „почиват в мир“, пострада. Следите от войната и разрухата бяха навсякъде.

Последният път, когато бях там бе преди около две години. Аз разговарях със съседи за последните политически събития, разменяхме си новини за това, кой е умрял, и кой е още жив, в сянкатана верандатана своя дом. Един съсед ми се оплака от своите болки, разказвайки, че сина му Махмуд е бил убит, защото е боец за свобода в палестинската Съпротива.

Не можех да си представя, че Махмуд, който помня още от дете, тичащ по двора със сополив нос, е станал смел борец на Съпротивата, с автомат, и вече е умрял, изпълнявайки своя дълг.

Времето променя всичко. Времето промени и Газа. Но Секторът никога не е било пасивно място, където хората са живеели, подчинени на чувството да бъдат жертви. Желанието да бъде борец за свобода надделява над всяко рационално чувство за живот и онова разнообразие на избора, което той дава на тийнейджърите в лагера за бежанци. Всяко малко дете в „Нусейрат“ иска да стане фидаин.

Но изборът за жителите на Газа стана още по-ограничен, отколкото за моето поколение. От момента, когато „Израел“ наложи блокада на Газа с помощта и съдействието на Египет, живота в Сектора се превърна в оцеляване. Регионът се превърна за ционисткия режим в огромна експериментална площадка за контрол над населението. На жителите в Газа не се разрешава да се занимават с търговия, риболов, селско стопанство. Онези, които много близо са приближавали „буферната зона“, определена по своето разбиране от „израелската“ армия в пределите на границите на Газа, са стреляли на място, и нерядко са ги убивали.

С времето населението на Сектора осъзнава, че е останало в пълна изолация. Идването на власт в Египет на Мухаммед Мурси, им е дало някакви нови надежди, възможност да си поемат глътка въздух, но и това скоро приключи. Обсадата, въведена след преврата в Кайро, стана още по-твърда, откогато и да било по-рано.

Палестинската администрация в Рамаллах не прави нищо, за да помогне на Газа. И за да свали ХАМАС, главата на ПА Махмуд Аббас се реши на т.н. „координация по въпросите на сигурността“ с „Израел“ в същото време, когато Газа страдаше от драконовска блокада. И след нееднократни неуспешни опити да пробият блокадата жители анклава са намерили свой начин да заобиколят „израелската“ обсада.

Когато „Израел“ започна бомбардировките над Газа на 6 юли, а ден по-късно официално бе обявено за началото на операцията „Нерушима скала“, а след това последва и сухопътна операция, може би се виждаше, че Газа е готова да се предаде.

Политическите аналитици говореха за това, че ХАМАС е слаб, както никога, след залеза на „арабската пролет“, загубата на съюзниците в АРЕ, проблемите в Сирия. Тези спекулации се потвърждаваха от сключването на примирието между ХАМАС и ФАТХ, което се разглеждаше, предимно, в качеството на отстъпки от страна на Движението ХАМАС.

Убийството на тримата „израелски“ войници в окупирания Западен бряг в края на юни Биби Нетаняху използва, за да провери, колко са слаби позициите на ХАМАС. Той разгърна война, която достигна мащабите на геноцид, с надеждата, че ще накара ХАМАС и другите групи на палестинската Съпротива напълно да се разоръжат или напълно да ги унищожи, как обещаваха различните „израелски“ официални лица.

Но това не се случи. От първите дни на войната стана ясно, че Съпротивата няма да се предаде, и лека победа, както очакваше Биби, не се получи. Колкото повече военни се привличаха за войната в Газа, толкова по-големи ставаха загубите сред „израелтяните“. Нетаняху реши да накара палестинската Съпротива скъпо да заплати за това: той уби над 1950 човека и рани над 10000, и всичко това – мирни жители, разрушени бяха десетки училища, джамии, болници, хиляди жилищни сгради. Стотици хиляди хора се оказаха разселени лица. Но къде да се бяга, след като няма къде да се избяга?

Обичайнопредпазливиятполитически дискурс на „Израел“ бе пометен от твърдостта на Газа. „Израелските“ официални лица и СМИ започнаха открито да призовават към геноцид. Близкоизточният аналитик Джереми Солт е пояснил този процес по следния начин: „Най-големите екстремисти сред ционистите започнаха открито да крещят, че палестинците трябва да бъдат унищожени, или в най-малко изгонени в Синай“, – цитира експерта г-на Фейглин, „израелския“ парламентарист, искащ „пълно военно завоевание на Газа и изгнание за неговите жители. Те следва да бъдат държани в палаткови лагери в Синай, докато не бъде решен окончателния пункт за тяхното местоназначение. Онези, които продължат да се съпротивляват, трябва да бъдат унищожени“. „Израелският“ коментатор Гордон флиртува с геноцида във фразите „когато геноцида е разрешен“, а депутатката Шейкед поиска да се избият палестинките, защото са майки на онези, които се съпротивляват на „Израел“. „Те трябва да последват своите синове. Няма нищо по-справедливо от това. Те трябва да изчезнат физически, както и домовете, в които са отгледали своите гадове. Иначе те ще възпитават нови гадини“, – е написала тази дама на своята страница във „Фейсбук“.

Указание за геноцид и изтребление – това вече не са „жалби“, на които обръщат внимание „израелските“ критики, а гръмката, ясна и ежедневна присъда, която „Израел“ си обявява сам на себе си.

„Израелтяните“ губят контрол над своята построена за десетилетия хасбара, система за пропаганда, изкусно сплетена и внедрена, така че тя да може да излъже многото по света. Палестинците, особено онези, които са в Газа, винаги прекрасно са разбирали, с кой си имат работа. Те са създавали своята Съпротива с пълното съзнание за това, каква битка им предстои.

„Израелската“ т.н. „нерушима скала“ стана последното доказателство за гнусното лице на „Израел“, геноцида. Той върви сега, и по това време, без да обръща внимание, че целия свят ги следи. Главни хештагове на „Туитер“ станаха #GazaUnderAttack (Газа под удар), след това #GazaResists (Газа се съпротивлява), но скоро те се превърнаха в #GazaHolocaust (геноцидът в Газа). И това последното са използвалки онези, които никога не са си помисляли, че ще се осмелят за подобно сравнение.

Газа можеше да вкара „Израел“ в задънена улица от исторически мащаб. Газа отново погребва своите деца, отново възстановява своите домове и своите сили за следващата битка. За палестинците Газа не е стратегия на Съпротивата, а тяхната борба за собствено оцеляване.