Насилието и западната „цивилизация“

18 август 2014

насилие

Рон Фортхофер

 

Убийството от «Израел» на почти 2000 палестинци в Газа, накара по-голямата част от мирните жители да се замислят за западната цивилизация.      Говорят, че Махатма Ганди в отговор на въпрос за западната цивилизация е отбелязал, че «това би била добра идея». Впрочем, най-новите изследвания свидетелстват, че Ганди, по-скоро, подобна остра реплика не е произнасял.

Що се отнася до западната цивилизация, то тя, несъмнено, се е добила с много впечатляващи постижения: достатъчно е да си припомним Ренесанса, чудесните произведения на изкуството, потресаващите научни открития, успехите в медицината и великите идеи за свобода и права на човека. Но на тези постижения противостоят породените от западната цивилизация явления от друго естество: испанската инквизиция, робството, западните колониални завоевания и кланетата в Африка, Азия и двете Америки, геноцид над индианците в Северна Америка, грабежите и масовите убийства от ръцете на белгийците в Конго, Първата световна война с нейните милиони убити и расизма на Джим Кроу в САЩ.

Даже ако се вземат под внимание само събитията започващи от 1940 година, то броя на жертвите от Втората световна война като цяло би надхвърлила 60 милиона! След чудовищните военни престъпления от онези години, например, бомбардировката на градовете със запалителни снаряди, последвалото немислимо по своята безчовечност използване от САЩ на ядрено оръжие против Япония на 6 и 9 август 1945 година.

Събитията в Хирошима и Нагасаки дадоха началото на безумната политика на гарантираното взаимно унищожение между САЩ и СССР, заплашващо с гибел целия свят. Тази побъркана политика се запазва и до ден днешен – сега тя се провежда от САЩ.

В 1956 година Британия, Франция и «Израел» като глутница кучета се нахвърлиха върху Египет. Тогава даже САЩ изпаднаха в ярост от тази очевидна престъпна агресия и принудиха агресорите да напуснат египетската територия.

Французите прибягваха до кампании на терор в опитите да получат колонии във Виетнам и Алжир, но коренното население на тези държави в крайна сметка удържаха победа над тях, нанасяйки още един удар по западния империализъм. Скоро след поражението на французите във Виетнам, Лаос и Камбоджа бяха подложени на разрушителни бомбени удари от страна на САЩ. Независимо от тез невъобразими престъпления и убийството примерно на 3 милиона виетнамци и неизвестен брой лаосци и камбоджанци, САЩ са били принудени да се махнат от региона загубили.

Ако си спомним неотдавнашните събития, то с особена жестокост и безсрамие се отличава откровено незаконната агресия против Ирак през 2003 година, оглавявана от САЩ и Великобритания, и, в частност, атаката над Фалуджа през ноември 2004 година. Внимание заслужава и факта, че военните престъпления против Ирак са заложили основата за голяма част от извършващото се днес в Близкия Изток насилие.

Последната атака на «Израел» против, по същество, беззащитни палестинци, а така също и безжалостната блокада на Газа – е още една страница в списъка от зверските военни престъпления на Запада. За срам, САЩ и техните западни марионетки не призоваха да се въведат санкции против «Израел», за да се спре касапницата на палестинци, случваща се пред очите им. Нещо повече, те са предприели никакви мерки и действия, за да накарат «Израел» да свали незаконната блокада. Напротив, САЩ спешно и без забавяне попълниха «израелските» военни запаси! Забележително е, че никой не е обсъждал възможността за санкции против САЩ за превъоръжаване на «Израел», «държавата»-окупант с дълъг списък за нарушаване на човешките права и норми на международното право.

В същото време повечето западни политически и религиозни лидери пазеха мълчание или подкрепяха «израелските» престъпления, разорението на Газа и варварските убийства на мирни жители продължаваха без спиране. Но и това още не е всичко: без да оказват съпротива на «израелското» лъжливо тълкуване на събитията, американските СМИ, контролируеми от крупни корпорации, помагаха да се сдържи растящото негодувание на обществеността в САЩ по повод клането на палестинците.

Елен Кантарович,   еврейски писател, изготвяща репортажи за «Израел» и Западния бряг за редица американски издания в период 1979-1989 г., много точно е уловила ситуацията, когато написа за кървавата разправа над палестинците в Дженин през 2002 година: «Мен ме изпълва смес от горчивина, безпомощност, отчаяние и злост, когато “Израел”, преструвайки се все едно, че той действа от мое име, и използвайки нацисткия „холокост“ против евреите в качеството на оправдания за собствените престъпления, като явно пристъпва към преднамерено унищожаване на икономиката, социалните, политическите и културни институти, цялата инфраструктура на палестинския народ. Тези, които не се изказват против всички омерзителни ужаси, със своето мълчание подтикват към престъпленията. Тези, които търсят за “Израел” извинения и оправдания, са преки съучастници».

По всичко личи, че нито САЩ, нито «Израел» не виждат нито и най-малка причина да вменяват своето поведение. Тези две държави както и преди се държат, като по-силния е прав, и не признават задълженията си да спазват международното право.  Техните деяния и съучастие на другите западни държави в тези престъпления поставят под сериозни съмнения самата идея за върховенството на закона.

Към гореказаното може да се добави и икономическото насилие, използвано от Запада против страните от третия свят, за да могат те по същество да си останат западни колонии. МВФ, Световната банка, търговските съглашения и тяхното принудително изпълнение посредством ВТО, вероятно, са способни в дългосрочна перспектива да нанесат по-голям ущърб, отколкото разрушенията, предизвикани от военните атаки. Както военните агресии, често са замаскирани като «хуманитарни интервенции», така и икономическите войни ще убеждават: че западната цивилизация изобщо не е образ за възхищение и подражание.

В заключение ще приведем думите на Мартин Лутер Кинг: «Държава, която продължава от година на година да харчи повече пари за военна отбрана, отколкото по програми за социално развитие, се приближава към духовна смърт ». Даденото твърдение е изключително приложимо и актуално както за САЩ, така и за «Израел».