Рамадан Кадих: «Ето как евреите хладнокръвно разстреляха моят баща …»

18 август 2014

баща

Газа – СМИ.

 

Нито испанското поданство, нито вдигнатия бял флаг, нито преклонната възраст са помогнали да се спаси на Мухаммед Тауфик Кадих (64 годишен), който ционистките убийци хладнокръвно разстреляли направо в неговия дом пред очите на цялото му семейството. При това в течение на целия ден неговото тяло се е намирало в ръцете на близките му, които не са ги пускали да излязат от дома.

    Рамадан Кадих – син на убития   – завинаги ще запомни всеки момент на това престъпление.      Ето, какво е разказал той: «В четвъртък, 23 юли, във втората половина на деня, т.е. третия ден след нахлуването на «израелските» войски в Хзаа, обстрела срещу нашето селище значително се усили, навлезе бронирана техника, която се зае да разрушава нашия дом буквално над главите ни. Ние и някои наши съседи се укрихме в мазето ». Нататък се случи следното: «Аз чух крещящите еврейски войници в пристройката към дома и казах на баща ми, че те са дошли. Започнахме да викаме на войниците, че в дома има жени и деца. И видях, че баща ми излиза изпод мазето, държейки в едната си ръка бяло знаме, а в другата – бастун на който се подпираше. Той тръгна към войниците и се обърна към тях на иврит, който той много добре знаеше. Той тръгна към главния вход на дома, за да я отвори, а ние внимателно го следвахме. На входа стоеше войник, който изкрещя нещо на моя баща. Баща ми сложи своя бастун на стълбището, и тогава войниците му заповядаха да вдигне своята риза до корема. Докато баща ми повдигаше ризата си, един от войниците го разстреля на място от около един метър, и баща ми падна облят в кръв».

Нататък се случи следното: «Аз исках да се доближа до баща ми, но не ми позволиха. Еврейските копелета заповядаха да вдигна ризата и да се доближа до тях. Когато приближих до тях, започнаха да ме удрят, завързаха ми ръцете зад гърба, завързаха ми парцал на очите и ме изведоха от дома, където ме разпитваха. Тях ги интересуваше бойците на Съпротивата, подземните тунели и прочее. Затова ме използваха в качеството на жив щит:  аз излязох напред със завързани очи ».

А ето какво е разказала племенницата на убития Рагад: «Моят чичо, той, между другото, има испанско поданство, излезе на среща с войниците като носеше бяло знаме. Той разговаряше с тях на арабски, английски и на иврит, съобщи им, че в дома има жени и деца. Срещу него стояха трима войници, един от които говореше на развален арабски, друг – на иврит, третия – на английски. Изведнъж се чуха изстрели, и моя чичо падна ». След това се случи следното: «Нас всичките ни изведоха изпод мазето и натикаха в дома. Те направиха дупка в стената, през която ни наблюдаваха. След известно време войниците влязоха в дома, и един от тях каза: «Рагад (видно, от моите роднини той узна моето име), изведи хората един по един!»

В седем часа вечерта хората ни изведоха от дома и заповядаха да се движим с бяло знаме по определен маршрут в направление Абасан.

Нататък Рамадан разказва: «Аз се спуснах на първия етаж. През това време баща ми почина. Отначало искахме да го вземем със себе си, но това се оказа невъзможно. Аз се сбогувах с баща ми, целунах го, и тръгнахме, държейки пред себе си бяло знаме. Наоколо стояха разрушени домове, в различни краища на селището се чуваха изстрели и взривове ».

Рамадан и неговите спътници вървяха няколко километра, докато не ги взе кола, която ги закарала в Хан Юнис, където ги е приютил един познат. Тялото на баща ми остана в дома още три дни …

…Такива са фактите – огромно множество. Евреите – това са подли демонични убийци.  Никога няма да простим!