Куфр Бирим: правото за завръщане в Палестина на младите е неизкоренимо!

19 август 2014

куфр

Ваад Гантус

 

Поредният опит да заплашат палестинците, живеещи в територията на съвременен «Израел», се случи на 11 август, когато представители на т.н. «Израелска» земна администрация (ИЗА) се появи в унищоженото палестинско село Куфр Бирим, където ние в състава на група от десетки активисти на смени живеем в палатки от месец август 2013 година.

ИЗА заплаши да изключи електричеството и да спре водата в оборудваната от нас кухня, както и да конфискува нашите лагерни принадлежности – одеяла, матраци и палатки. Освен това, еврейските чиновници  поискаха от нас да напуснем района и предупредиха, че скоро ще се върнат съпроводени от полиция.

Болшинството от нас – са потомци на палестинците от Куфр Бирим, подложени на етнически чистки в хода на Катастрофата Накба от 1948 година, когато Палестина бе изтрита от лицето на земята, за да отстъпи място на «Израел» като «държава» „само за евреи“. Ние се оказахме по насилствен начин преселени в границите на това, което в крайна сметка стана «Израел», и днес принадлежим към 1,7 милиона палестинци, имащи «израелско» гражданство и изпитващи върху себе си въздействието на повече от 50 дискриминационни закони, които ни ограничават достъпа до «държавните» ресурси и задушават свободата на политическо изразяване.

    Непрекъснатото заплашване

«Израел» ни атакува не за първи път. В 1953 година, само пет години след като нашите деди са били прогонени от родното село, върховния съд на «Израел» поиска от военните да обосноват, защо на бежанците от Куфр Бирим не им позволяват да се завърнат в своите домове. Когато съда постанови, че ние имаме право да се завърнем, «израелските» самолети отказаха да се подчинят на съдебното решение и бомбардираха домове, училища предприятия. Недокосната остана само историческата църква.

Следвайки съдбата практически на всички палестински села и градове, разрушени в хода на Накба – а те са над 600 – голяма част от земята на Куфр Бирим бе поделена между новите еврейски селскостопански общини (кибуци), а остатъка превърнат в талмудски парк, където чуждестранни и «израелски» туристи, както и «израелските» войници имат възможност да си починат и хубаво да си прекарат времето, а наред с това да се запознаят с такава версия на историята на това място, която игнорира палестинския произход и наследство на селото. В продължение на десетилетия палестинските граждани на «Израел» са получавали всевъзможни етикети от политици както от дясното, така и от лявото, наричайки ги «“израелтяни”-араби» и са били лишени от своята национална идентичност. В същото време международната общност и водещите средства за масова информация стояха настрана със скръстени ръце, не желаейки да ни включат в дискурса за «Израел» и Палестина, защото ние сме « вътрешен проблем» на «Израел».

В продължение на десетилетия се опитвахме да постигнем съгласие и да си намерим мястото в политическата система на «Израел». Но по според това, как «израелския» елит все по-дълбоко затъва в бездната на расисткото дясно-радикално безумие, с всеки изминал ден става все по-ясно, че да се работи вътре в системата, призвана да ни репресира и изключи, е невъзможно.

Както и другите палестинци където и да се намират, ние сме част от националната борба. И подобно на петте милиона регистрирани в ООН палестински бежанци, разпръснати по цели Близък Изток, палестинските принудително изселени бежанци имат право на завръщане и на възстановяване на своята родна земя.

Ето защо ние се върнахме в Куфр Бирим след онези, които вече се върнаха в Икрит, още едно унищожено палестинско село, – там младите хора си построиха лагер преди повече от две години и продължават да остават в него, независимо от честите притеснения от страна на полицията и суровите условия.

Нашата борба води корените си от далечното минало. Групата на «Завръщането на прогресивните синове от Куфр Бирим» – е организация, основана от второ поколение бежанци от селото, включително моя баща – бе създадена още в 1982 година в отговор на опитите да ни лишат от палестинското ни наследство.

От самото си зараждане «Завръщането» непрекъснато участва в палестинската национална борба, в това число в кампании за правото на завръщане на всички палестински бежанци. От 1984 година членовете на групата ежегодно организират на мястото на Куфр Бирим лагер за младежи, за да подчертаем нашия стремеж да се завърнем у дома.

Първото поколение бежанци от Куфр Бирим постепенно си отива, и затова разбираме, колко е важно да разкажем на малдите хора историята на селото, в същото време особено да отбележим ролята на всички насилствено преселени палестинци в по-широко национално движение.

Аз съм пътувала до лагера на «Завръщането» всяка година от моя живот. От най-ранното ми детство с роднини и приятели на семейството, застигнати от събитията през 1948 година, разказвали са ми за живота в Куфр Бирим до като не са били прогонени от еврейските терористи. Жителите на селото са се занимавали със селско стопанска дейност и не са участвали във въоръжената съпротива против ционистите.

Те са ми разказвали на мен и моите братя за това, как «израелската» армия ги е натоварила във фургони и са се опитали да ги откарат на ливанската граница, съветвайки ги да забравят по-скоро от къде са дошли. Баща ми не рядко си припомня своя чичо, който е бил разстрелян при опита му да се върне в своя дом.

Днес «израелския» съд разглежда въпроса, дали ние имаме принципно право да живеем на нашата земя в палатки, отчитайки, че «израелските» поземлени власти ни забраниха да строим каквото и да е на тази територия. Но на нас ни е известно, че правовата система на «Израел», е предназначена да запазва еврейската изключителност за наша сметка, неспособна е да постъпва справедливо по отношение на палестинците, било то в «Израел» или на палестинските територии, окупирани през 1967 година.

«Израелските» власти, подсилени от полицията, събарят всичко, което ние построим. Заплашвайки ни да ни лишат от вода и електричество, те демонстрират решимост да отидат на всичко, само и само да направят нашето пребиваване в Куфр Бирим непоносимо за живеене.

Но нищо не може да ни спре от реализация на нашето право на завръщане. В нас, палестинските жители вътре в «Израел», вече ни откраднаха най-важното – нашата земя. Няма какво друго да губим, и моето завръщане на земите на моите деди – това е мой принос в палестинската борба против «израелския» режим на окупация, колонизация и грабеж.