Антиционизмът – е лакмус, отделящ хората със съвест от фалшивите „привърженици на мира“

22 август 2014

антиционизма

Абукар Арман –

 

Последният опит на «Израел» да постави на колене палестинската съпротива с помощта на системен геноцид доведе до някои доста неочаквани и определено нежелателни за «Израел» резултати – става дума, на първо място, за интереса към Газа в глобалното медийно пространство и за растящия консенсус в световната общност относно необходимостта да се сложи край на угнетяването на палестинския народ.      До създаването на надеждно пространство за честна дискусия по този въпрос обаче, сме още много далече.

Изпитвайки дълбока скръб и тревога по повод внимателното режисираната кампания на заплахи, които често се стоварват върху критиците на «Израел», имащи незначително влияние, професор А.Шлаим веднъж е написал: «Слепите привърженици на “Израел”… използват обвинения в антисемитизъм за да заглушат обоснованата критика на “израелското” поведения. Считам това за нравствен шантаж».

Знам това по себе си. В 2006 година, когато ХАМАС удържа съкрушителна победа над ФАТХ в палестинските парламентарни избори, проведени при подкрепата и контрола на международни наблюдатели начело с бившия президент на САЩ Джими Картър, аз написах в своя блог: «Победата на ХАМАС – е победа в името на демокрацията и мира».

Тормозът и вълната от лични оскърбления не закъсняха. Впрочем, «терорист» ме нарекоха след една година, когато реших да обърна внимание на безжалостната клеветническа кампания по адрес на известния критик на «израелската» неприкрита несправедливости – Норман Финкелштейн. Тогава моето име се появи на сайта «Jihad Watch», който зареждат прословутите майстори на злословието, влизащи в състава на крупна и добре финансирана пропагандистка мрежа – към нея принадлежат, в частност, «Campus Watch» Даниел Пайпс и «Front Page Magazine» Дейвид Хоровиц. Тяхната обща цел е да преследват и очернят активисти, които не искат да се примирят с несправедливостите в Палестина.

    Новият епизод в нравствения шантаж

Превъртаме лентата напред и се връщаме в наши дни. Преди няколко седмици написах статия «О Газа, геноцида и безнаказаността». Веднага след нейната публикация на моята електронна поща започнаха да пристигат писма с думи на ненавист, свързана с това, че аз съм използвал термина «геноцид» за описание на страданията на палестинския народ.

След няколко дни публицистът и водещ на ток-шоу по радиото Деннис Прейгер публикува в «National Review Online» материал под заглавието «Клеветнически обвинения в геноцид», където той неглижирано цитира моята работа наред с десетки други. Прейгер настойчиво намеква – едва сдържайки в себе си доблестния обвинител – за това, че всички, които квалифицират действията на «Израел» по отношение на палестинския народ като геноцид, са истински антисемити. «Днес ние виждаме чудовищна клевета, насочена против “еврейската “държава”: “Израел”- да извършва геноцид над палестинците и затова в нравствен план е идентичен с нацисткия режим. Тази клевета я разпространяват левите радикали и мюсюлманите», – пише Прейгер.

Доколкото десните възгледи на Прейгер са ми познати, ни най-малко се учудвам за съдържанието на поредния споходи, когато разбрах, че проблема с понятието «геноцид» има и редактора на списание «Тиккун»   Майкъл Лернер. В своята бележка, озаглавена «Газа, “Израел” и геноцид»,  Лернер се оплака от «писателите, в които възниква потребност да назоват безнравствената агресия на “Израел” против жителите на Газа “геноцид”».

Бях потресен от думите на Лернер, още повече, че той прекрасно знае за продължаващите от 1948 година страдания на палестинците и в миналото е писал статии, в които призоваваше да се възстанови справедливостта по отношение на угнетения палестински народ. Защо Лернер възразява против термина «геноцид»? Той пише следното: «Деяния на “Израел” са сами по себе си зло, и няма необходимост да ги вкарваме в категорията, караща ни да си спомним за истинския геноцид – например, за опитите на нацистите да унищожат евреите до последния човек …»

    А какво, ако на това има терминологично обосновка?

Три от петте общоприети критерии за геноцида се намират в продължителната история на палестинските страдания едва ли не на всяка крачка: «Убийство на членове от групи; причиняване на сериозна телесна и умствена вреда на членове от групи; преднамерено създаване на такива жизнени условия за групи, които са разчетени на нейното пълно или физическо унищожение».

    Какво, ако за това има историческо потвърждение?

Не минаха и три години от момента  на „холокоста“, откакто «Израел» – съгласно данни, представени от еврейския историк Илан Паппе – пристъпи към пълно-мащабна етническа чистка в Палестина. В тази кървава историческа епоха, известна като Накба, «милион палестинци бяха избити или прогонени в хода на етническата чистка, на фундамент върху който е основана “държавата” “Израел”».

В същото време повече от половина от всички палестинци са били или убити или са били принудени да напуснат своите домове. «Представете си всяка друга държава в света … (където) половината население е било насилствено прогонено само за седем или осем месеца … Представете си всяка друга държава в света, където половината от всички градове и села са били изтрити от лицето на земята», – пояснява Паппе. Мълчанието около тази създадена от човека трагедия направо е безсъвестно.

    Какво, ако етническата чистка остава на дневен ред?

В кръвожадна риторика в адрес на палестинците – даже сред високопоставените представители на «израелското» правителство – няма нищо ново. В 2008 година Матан Вилнаи, заемащ тогава длъжността заместник –военен министър на «Израел», е заявил в интервю за армейското радио, че «палестинците ще си навлекат още по-мащабен холокост, защото ние ще използваме цялата наша мощ, за да защитим себе си ».

Заместник-говорителя на «израелския» парламент и член на партия «Ликуд» Моше Фейглин също така призова към изтребление на палестинския народ, етническа чистка на Газа и вкарването на оживелите палестинци в концентрационен лагер в Синай.

    Какво, ако геноцидът бъде одобрен от религиозни инстанции?

„Откъснатия“ равин Дов Лиор е издал декрет, отговарящ по негово мнение, на нормите на еврейското религиозно право, в който е обявил „за допустимост в неизбирателно убийства на мирни жители от «израелската» армия“.

«Военният министър има право да издава заповед за унищожаването на цяла Газа, за да прекратят страданията на юга и да се предотврати нанасянето на вреди на нашите хора, които толкова дълго са страдали от околния враг. Всички разговори за хуманизма и ограниченията – са нищо в сравнение със спасението на нашите братя от юга и на цялата наша земя и възстановяване на спокойствието върху нашите земи». Очевидно, Лиор счита тоталното изтребление на палестинците за оправдано и не вижда в това нищо срамно. 

   Какво би казал днес на «Израел»  Хилел?

В края предлагам да се обърнем към мъдростите на Хилел. Веднъж при равина Хилел дошъл някой и му предложил изпитание: «Научи ме на цялата тора, докато аз стоя на един крак». Последвал следния отговор: «Което на теб е ненавистно, това не причинявай на другите – ето ти цялата тора. Останалото са коментари. Иди и се учи».

Следвайки традициите на Хилел, равин Хенри Сигман в неотдавнашно интервю в «Democracy Now» отбелязва: «Има юдейска поговорка […]: Не съди своя съсед, докато не си представиш, че си на негово място».

Сигман е призовал евреите да се замислят и да си представят себе си диаметрално противоположна ситуация, при която еврейското население би се оказало натикано на парче земя и оставено на милостта на притеснителя, всички техни свободи да са сериозно ограничени, базовото човешко достойнство – потъпкано, а след това притеснителя да им каже: «Дръжте се добре, и повече никаква съпротива». Сигман пита: «Нима ще се намери и един евреин, който би нарекъл това здраво предложение?»

Говорейки за геноцида в Палестина, ние сме длъжни да помним за трите принципни моменти.

Първо, геноцидът не започва от някакъв определен праг.

Второ, Газа не съществува във вакуум. Газа – е неделима и неотменна част от Палестина. В Газа е въплътено повече от половин вековно угнетение на Палестина и растящото чувство за безнадеждност.

Трето, независимо от старателните опити на отделни личности да задушат дискусията, антиционизъм –това не е антисемитизъм. Антисемитизмът е отвратителен, антиционизма пък е нравствен императив и лакмус, отделящ хората със съвест от преструващите се и фалшивите „привърженици на мира“.