„Сърцето на Земята сега бие в Газа! То кърви, но тупти!“

22 август 2014

медс

 

Мадс Гилберт –

 

    В своята страстна 25-минутна реч, след завръщането си в Тромсо след 15 дни на операции в хирургическото отделение на болницата „Шифа“, норвежкият лекар Мадс Гилберт каза: „Сърцето на Земята сега бие в Газа! То кърви, но тупти!“  Той е продължил: „Съпротивата на палестинския народ в Газа заслужава възхищение и уважение. Това е справедлива борба, и това е борба за всички нас. Ние не искаме да живеем в свят, където грубата сила може да угнетява, може да убива онези, които се борят за справедливост“.

В своето обръщение към съотечествениците си лекарят призовава норвежците да си представят, каква би била тяхната страна сега, ако те не бяха се борили против немската окупация.

„Аз знам, че вие аплодирате Газа. Знам, че вие аплодирате онези, които са там, героите на Газа. Не ми е леко сега да говоря, защото мен ме поразява топлотата, безопасността, съчувствието, отсъствието на бомби, самолетите, кръвта и смъртта. И когато всичко, което ние пазим вътре, изведнъж излиза на повърхността, моля ви, простете ми, ако аз не мога да говоря.

Аз мислех, когато се завърна у дома и прегърна своите дъщери Сири и Торнберн, своя зет и своите внуци Дженни и Тори, че страната, в която живеем, е добра, прекрасна.

Толкова е прекрасно, когато човечността цари във всички взаимоотношения, защото на нас ни се отдаде да построим страна върху принципите на уважение към другите, към различните, към индивидуалностите, към човечността.

И си представете, че се върнем в 1945 година. Аз моля да бъда разбран, не сравнявам „Израел“ с нацистка Германия, но сравнявам окупация с окупация. Представете си, че през 1945 година ние не бяхме спечелили войната за свобода, не бяхме прогонили от нашите земи окупантите. Бихме ли могли да видим светло бъдеще за нашите деца? Представете си, че окупантът бе останал в нашата страна, бе отнемал парче по парче десетилетия след десетилетия. Бе ни забранявал да обработваме земята, заграбвал бе рибата в морето, бе отнемал водата, бе ни ограничавал във всичко.

И тук в Тромсо ние бихме били като в затвор, защото сме се съпротивлявали на окупацията. И така щяхме да се намираме в течение на седем години, защото на изборите сме дали гласа си за най-решителните, за онези, които не са съгласни с окупацията.

И след седем години блокада на нашия град, Тромсо, окупанта бе започнал да ни бомбардира. И той бе започнал да ни бомбардира в деня, когато сме сключили политически съюз с онези, които се намират в другите части на окупирана Норвегия, за да излязат в единен фронт против окупанта. И те бяха започнали да ни бомбардират.

Ако бяха започнали да бомбардират нашата университетска болница, след това медицинския център, след това бяха започнали да избиват лекарите, бяха бомбардирали училищата, където са се укривали тези, които са загубили своите домове. Ако бяха ни спрели тока и бомбардираха нашата електростанция, а след това бяха се насочили да бомбардират водохранилището ни. Тогава ние, какво бихме направили? Нима ние щяхме да се предадем, вдигайки бяло знаме? Не, не и още веднъж не! Ето такава е ситуацията в Газа.

Това не е борба между тероризмът и демокрацията. Не е ХАМАС – врагът, против който воюва „Израел“. „Израел води война против волята на палестинския народ! Волята няма да се покори на окупацията!

Палестинската чест и достойнство няма да позволят, с тях да се отнасят, като с хора от трета, четвърта или пета категория.

През 1938 г. нацистите нарекоха евреите „унтерменш“, „не човеци“. Днес с палестинците в Западния бряг, в Газа, и в диаспората се отнасят към тях като с „унтерменш“, които могат да бъдат бомбардирани, убивани с хиляди, и всички мълчат!

Така аз се върнах у дома, в своята свободна страна. И тази страна е свободна, защото имахме движение на Съпротивата, защото казвахме, че окупираните народи имат право на съпротива, и оръжие също. Така записано в международното право. На вас ви е разрешено да се борите с окупацията даже с оръжие. Никой не иска да живее под окупация!“