2014: Безсрамието на властта въоръжени „израелски“ бандити, е поставено за всеобщо гледане.

28 август 2014

2014

Тамара Фляйшман –

 

 

Всяка година по време на месец Рамадан в петъците «израелските» окупационни власти следват определени правила заради създаване и поддържане на впечатления:

Впечатление за снизходителност.

   Впечатление за човеколюбие.

   Впечатление за загриженост.

   Впечатление за религиозни свободи.

През тази година нямаше впечатления. Всички маски паднаха.

В продължение на всеки от четирите петъка на изминалия месец Рамадан окупацията на контролно-пропусквателния пункт «Каландийя» се представяше в своето истинско лице, и цялото нейно безсрамие – безсрамието на властта от въоръжени бандити – бе поставено на всеобщо обозрение.

Бандитите обискираха и присвояваха вещи, снимаха всеки, който се приближаваше до КПП-то и стоеше настрана, оскърбяваха и унижаваха хората и не се отвращаваха да използват физическо насилие без всякакъв повод.

«Поздравления за празниците», окачени от войниците по стените на КПП-то, бяха думите на «израелския» екс-президент Перес: «ние не сме окупиращ народ» създаваха наоколо непреодолимото усещане на оруелската иреалност.

В един от петъците на месец Рамадан през тази година на немного се отдаде да се доберат до КПП, и на съвсем малко се отдаде да преминат през военния кордон.

Повече от половината жители на Палестина изпитаха върху себе си забраната, по силата на възрастта, за спазването на своето религиозно задължение – да се помолиш в Благословената Джамия Ал-Акса.

И над всички се спускаше сянката на арестите и убийствата, извършени от «израелската» армия под предлог за търсенето на похитителите на тримата незаконни еврейски „колонисти“ в Западния бряг. Облаците се сгъстяваха на фона на ционистката война в Газа, пуснала реки от кръв и побъркала всички, а когато стана известно за похищението и убийството на палестинското момче Мухаммед Абу Худейр, тежко надвисналия над Палестина облак от мъртвата хватка стигна до гърлото на всеки от нас, включително и на мен.

Това бяха дни на мъки, дни на отчаяния.

«Него го бяха запалили жив», – ми разказваше член от семейството на Абу Худейр, когато аз посетих техния дом в Шуафат.

«Те изгориха не само Мухаммед, но и мен заедно с него », – говореше бащата на момчето, Хусейн.

Пламъците, обгърнали Сектора Газа, обхванаха и превърнаха в пепел душите на онези, които бяха в Западния бряг.

Тъй като има чувство за отговорност и солидарност, има само една съдба, има мечта и нейния крах, и има пропаст на отчаяния и страх.

Петъците в месец Рамадан под властта на окупацията – са словно сеизмограф, отбелязващ движенията в душите на народа.

Печал отразяваше безмълвния крясък на онези, които ги нямаше.

Онези, които може би, и са съумели да преминат, но са били спрени от мисълта за войските, или въоръжените банди на „заселниците“ по дългия път, които не са желаели на палестинците нищо друго, освен зло.

Отсъстваха и стотиците жени, които в петъците на месец Рамадан през миналите години са напускали домовете си рано сутрин и са вървели по изморителния път до Йерусалим, разбирайки, че те не съответстват на възрастовия критерий. Жените пристигали на КПП «Каландийя» под лъчите на парещото слънце, изпълнени с решимост да дадат отпор на механизма за злото в душата и тялото; те са стояли пред войниците, преизпълнени с гордост и смелост, те са били притеснявани, но техния дух не е бил сломен, не са изпитвали умора и отчаяние, те са служили като жив символ на Сумуда и протеста.

В Нощта на Предопределението, по време на демонстрацията, развихрила се между лагера за бежанци в Каландийя и КПП, символ на окупацията, войниците са изстреляли пет куршума и са убили седемнадесет годишен младеж – племенник на моя приятел Махмуд.

«Той е учил в Рамаллах за готвач», – си спомня Махмуд.

И снимките на новите шахиди, деца, чиито живот внезапно е прекъснат и чието бъдеще е превърнато в прах, ни гледат от стената на това зловещо, кърваво място, като дълбока дупка…