Как Газа промени света…

29 август 2014

промяна

Рамзи БАРУД –

 

 

След всяко кърваво престъпление, извършено от „Израел“, майсторите на ционистката хасбара изпълняват важна мисия – опитват се да отмият юдо-нацисткия режим от реките пролята кръв и да снемат всяка отговорност за злодеянията.

Тези апологети демонизират не само палестинците, но и всеки, който се дръзне да излезе в защита на угнетените хора. Главната уловка на тези „израелски“ стратегии – е да се обвини във всичко жертвата. Подобна тактика не е нова за този вид, за това как „арабско-„израелския“ конфликт“, се презентира в западните СМИ. Западният наратив е къде по-близък официалния „израелски“, отколкото до палестинския. И ситуация не се променя с десетилетията военна окупация и последвалите една след друга войни.

Забележителното е, че с началото на ционистката блокада на Газа, която бе въведена след демократичните избори, където ХАМАС удържа съкрушителна победа, на „Израел“ му потрябваха всички специалисти по хасбара, а така също и всички лобисти на Запад, за да „обяснят“, защо така жестоко наказват населението за неговата свободно волеизявление. Новият поток откровена лъжа, изкусно се преплита с историята, в която съзнателно се сравнява ХАМАС и „Ал-Каида“, и това бе доста ниско качество даже по собствените „израелски“ стандарти.

Докато СМИ се занимаваха с демонизацията на ХАМАС, Съпротивата и другите „лоши“ палестинци, гласували за Движението, те съзнателно игнорираха фашизмът, който е обхванал „израелското“ общество.

Освен това „лошите“ – тоест „радикалите“ и „екстремистите“ – ги противопоставяха на „добрите“ – ръководителя на ПА Махмуд Аббас и всяка партия, политик или лидер, готов на съжителство с „израелската“ окупация.

Палестинската администрация отиде още по-далече – на т.н. „кооперация по въпросите на сигурността „, за да си подсигури свалянето на „радикалите“.

Благодарение на този колаборационизъм, цената на „израелската“ окупация никога не би била толкова евтина. Независимо от опитите да се съживи т.н. „мирен процес“, „израелския“ премиер Нетаняху винаги използваше възможността да доведе до провал „преговорите“, даже тези, които са организирани от неговия верен съюзник – Вашингтон. „Мирът“ – това е главния риск за Нетаняху, с правителство което се състои от еврейски националисти и екстремисти. Последните не смятат за необходимо да приключват колонизацията на Западния бряг.

Газа, обаче, стана изключение. „Израелската“ жестокост тук достигна безпрецедентни мащаби, особено, по време на операцията „Разтопено олово“, когато бяха убити да и осакатени хиляди хора. Много предсказваха, че за престъпленията, извършени в Газа, на ционисткия режим ще му се наложи да отговаря, но това не се случи. „Израелското“ влияние върху СМИ бе все още достатъчно силно, за да смекчи или неутрализира въздействието на визуалния новинарски поток от Газа по време на „Разтопеното олово“. С настъпването на „арабската пролет“, обезценяване на човешкия живот, както това се случи в Сирия, Либия и Египет, до известна степен изгладиха в СМИ остротата на „израелските“ престъпления в Газа, обаче временно.

Последната ционистката война в Газа достигна размаха на геноцида. „Израелския“ аргумент за „самоотбрана“ вече не е достатъчно извинение. Никаква пропаганда не стигна, за да обясни изтреблението на цели семейства, разправа над мирното население, унищожаването на цели райони, разстрела на бягащи деца, разрушаването на джамии и църкви, бомбардировки над училища на ООН.

И какво предизвика особено раздразнение в „Израел“, това е факта, че Съпротивата на Газа, която застана сама срещу многохилядната армия до зъби въоръжени хора, успя да унищожи 64 „израелтяни“. Голяма част от тях са войници, сражаващи се в Газа.

Когато светът осъзна мащабите на разрушенията, които „Израел“ нанесе на Газа, много хора разбраха, че това е пряко предизвикано от фашизма, процъфтяващ много години в Газа. В „Израел“ не остана място за несъгласните, и онези, които заемат най-високите места, открито и свободно да проповядват геноцид.

В века на социалните мрежи в официалните СМИ вече не може да има монопол върху наратива, и нито един уважаващ себе си интелектуалец или журналист не може да е несведущ или се скрие зад белега на неутралността.

Газа, действително, измени всичко. Ционисткия фашизъм вече не е предмет на дискусии в СМИ, той трябва да бъде признат за безспорен факт. Нашият език, както и нашето възприятие, също трябва да се изменят.

Онези, които подкрепят „израелската“ окупация, трябва да бъдат изобличени, така както и онези, които правят възможна тази окупация, и подкрепят ционистката военна машина. Те също така са съучастници във военните престъпления и престъпленията против човечеството в Палестина. И на тях трябва да бъде обявен бойкот.