Адът, който сътвори «Израел». 7 часа младежът се бори със смъртта, но тя го победи…

26 септември 2014

адът

Хан Юнис – СМИ.

 

Повече от седем часа на 17-годишният Абдуллах Джамал ас-Самири изтичаше кръвта, страдайки от жестоки изгаряния, докато, накрая, организма престанал да се бори за живота…      Заедно с членовете на своето семейство, които също са били ранени, той се опитвал да избяга от еврейския огън по техния дом в района Ал-Карара, на изток от Хан Юнис, обаче на всички се отдаде да се спасят, освен на него.

Бащата на загиналият (48 години) с мъка и болка си спомня подробности за трагедията: «Ние се намирахме в дома си в района Ас-Сирриджа, откъдето чухме шума от бомбардировките, идващи от улицата. Беше полунощ в петък, когато чухме звука на танковете, движещи се близо до нашия дом, който е разположен недалеч от ционистките ограждения от източната страна».

    Ракетата пробила двете стаи

Абу Абдуллах ас-Самири, целият в рани,   готвещ се за лечение в Турция разказва: «Аз се намирах в стаята заедно със своя братовчед Мухаммед и един от нашите роднини. С нас бе и моят син Абдуллах. Евреите  изстреляха ракета срещу нашия дом, която пробила покрива на стаята, където се намираха моята жена, дъщеря и няколко роднини. После тази ракета пробила нашата стая, където се взриви, ранявайки мен и моя син и причинявайки ни сериозни изгаряния».

В съседната стая жената на Абу Абдуллах  с дъщерите и със семейството на Мухаммед, които са се криели у тях, крещяха от изгарянията и счупванията: върху тях се стовари покрива, те са горели в пламъците, изригнали от ционистката ракета.

Майката на Абдуллах (46 годишна) казва: «Върху нас падна парче от покрива, и огъня изгори наши лица и коси. С крясъци от ужаса побягнахме към кухнята и в банята, за да потушим пламъците. Чак тогава осъзнах, че моят син и мъж са ранени».

    Рани, кръвотечение, изгаряния и първа помощ

Членовете на семейството няколко часа се опитвали да извикат бърза помощ, за да ги откара в болницата, но на тях им отговаряли, че е невъзможно, тъй като евреите продължавали интензивно да обстрелват. Тогава те се добрали до мансардата, смятайки това място за относително безопасно.

Абу Абдуллах си спомня: «Събрахме се всички на едно място, – а бяхме около 15 човека,- в тесния коридор за към мансардата. Беше ни много тежко, чувахме звуците на обстрела. Всички повтаряхме Двете Свидетелства:  «Нет друг достоен за поклонение, освен Аллах» и   «Мухаммед – е Негов раб и пратеник », и изведнъж ционистките убийци изстреляха снаряд насочен към кухнята.   По волята на Всевишният Аллах на нас ни се отдаде да се спасим».

Стонове на ранени се раздаваха от всякъде.  Но и в тези трудни условия всички си помагахме един на друг  – преди всичко, за да се спре кръвотечението. Раните ги превързвахме с подръчни материали. В същото време на Абдуллах му ставаше все по-лошо..

    Бягство. Смърт Абдуллах…

Тъй като бърза помощ не можа да дойде навреме, семейство Ас-Самири са направили своя избор. Рано сутринта те решили да излязат от дома: може, в това те ще намерят спасение от смъртта, очакващи ги вътре?

Майката на Абдуллах разказва: «Вдигнахме бели знамена и тръгнахме към района на Абд ал-Гафур. По пътя ни посрещаха „израелските танкове“, обаче заради кръвта, която покриваше нашите тела, бе понятно, че нашето състояние е трагично, и тогава ционистките войници милостиво ни разрешиха да преминем».

„По пътя на бягството от смъртта Абдуллах издъхнал след нощ на страдания и кръвотечение. Тогава ние бяхме принудени да го оставим около един от домовете, носейки го повече от 500 метра, тъй като повече не можехме заради физическото състояние– пред нас имаше още повече от два километра по пътя за Салах ад-Дин. Този път преминахме под непрекъснат обстрел, та в края на краищата да намерим линейката на бърза помощ, която го закара до болницата Наср в Хан Юнис“.

…Семейството остана в болницата в течение на една седмица. И да се завърнат у дома те са успели едва след прекратяване на огъня.   Нощта на ужаса е невъзможно да се изтрие от паметта…