«Израелските» несъгласни и истината за «израелската » окупация

29 септември 2014

несъгласните

Джонатан Кук –

 

 

Писмо с подписите на 43 ветерани от елитното подразделение на «израелското» военно разузнаване, в което те заявяват за своя отказ да служат на окупацията, потресе ционисткото общество. Но не така, както са предполагали бившите военни.

Таз малка група резервисти не се ограничила с това, че е обосновала своя отказ с общи думи за не приемане на окупацията.

Благодарение на своето пребиваване в самото сърце на система за контрол над палестинците, несъгласните са могли детайлно – в писмо и последвали интервюта – да разкажат, в какво се състои тяхната работа и защо те я смятат за неприемлива от нравствена гледна точка.

Всеки от 43 резервисти е служил в секретното Подразделение 8200, «израелски» аналог на АНС. Техните имена не са известни, защото «израелските» закон забраняват да се разкрива самоличността им.

По думите на ветераните, на новите в разузнавателната служба се внушава, че заповеди няма и новите са длъжни, например, да нанасят самолетни удари даже в случаите, когато вреда се причинява на мирни жители – затова ветераните са се отклонили от служба по време на последната «израелска» агресия против Газа, с ужас въобразявайки си, какви деяния могат да се окажат позволени по волята и заповедта на командването. Но техните опасения обхващат по-широк кръг проблеми, отколкото въпроса за правомерните атаки.

В своето признание един от резервистите разказва, че първите съмненияв собствената му роля са възникнали след като гледал филма «Животът на другите», кинолента за живота под не дремещото око на «Щази» – тайната полиция на ГДР. Съгласно наличните оценки, към момента на падането на берлинската стена в «Щази» са били налични досиетата на пет милиона жители на Източна Германия.

Както отбелязват несъгласните, значителна част на събираните от «израелското» разузнаване данни засяга «невинни хора». Тази информация се използва за «политическо преследване», «вербуване на колаборационисти» и «сеене на вражда в палестинското общество ».

Пълномощията на Подразделение 8200 в областта на наблюденията и следенето стигат далеч зад пределите на сферата на «сигурността». Военнослужещите подразделения търсят слабите места на обикновените палестинци – такива като финансовите трудности или заболявания – за да ги склонят след това към съучастие в угнетяване на палестинския народ, т.е. самите себе си.

«Ако на вас ви е била нужна бърза медицинска помощ в “Израел”, в Западния бряг или зад граница, ние сме ви наблюдавали », – проговаря един от резервистите.

Целта за събирането на разузнавателна информация е контрол над всички без изключения аспекти на живота на палестинците от люлката до гроба. Следенето позволява да се държат милиони палестинци в гетото, обезпечавайки пълната им зависимост от «Израел» и даже принуждава някои палестинци да служат като тайни посредници за «Израел» и да закупуват земя с цел разширяване на «заселническите колонии». Палестинците, които отказват да изпълнят поръчките на «Израел», ги заплашва затвор или смърт.

Тези подробности разкриват ужасната истина. Успехът на полувековната «израелска» окупация на Западния бряг се държи на колосалната машина за следене и заплашвания, а в същото време огромен брой «израелтяни» пряко или косвено извличат изгода от такова угнетяване в промишлени мащаби.

За разлика от своите предшественици в малкото движение «израелските» несъгласни, войниците от Подразделение 8200 са имали уникален достъп до голямата картина на окупацията. Те са виждали нейното тъмна страна – това придава на техния протест потенциално взривен характер.

Отделни коментатори в международните СМИ са сметнали храбростта на тези войници като знак за това, че «израелтяните», може би започват да осъзнават чудовищната цена на окупацията за палестинците и здравето на «израелското» общество.

Дисидентите от Подразделение 8200 са мислили също така: смятали са, че техните признания са способни да доведат до самокритичен анализ на национално ниво, разследването на показаните факти и масови протести, подобно на това събитията след съобщенията за «израелските» военни престъпления в Ливан в началото на 1980 г. Уви, те жестоко са сбъркали.

«Израелският» главатар Нетаняху зададе тон за дискусия, наричайки писмото «неоснователна клевета». Армията обещала «в твърда форма » да привлече войниците «под дисциплинарна отговорност». Военният министър Яалон не закъсня да ги заклейми ка «престъпници».

Лидерът на „опозицията“ Исаак Херцог от лявата «Партия на труда» охарактеризира техния протест като «неподчинение», а «Смола» – партията, създадена буквално този месец и призвана да възроди лявото движение – нарече действията на войниците «пагубни».

В «израелските» СМИ разузнавачите-несъгласни бяха представени като отклонили се ексцентрици, «упорити» неудачници и «разглезени деца ». Ако в «израелското» общество има такива, до които е стигнало съобщението на бившите военни, то те пазят наистина стоическо мълчание.

Небезинтересен е фактът, че Херцог навремето е бил офицер в Подразделението 8200. На него без съмнение са му били известни всички уродливи тайни, но той предпочете да използва своето политическо влияние, за да защити системата, а не да бие тревога.

Изглежда,  когато зверствата на окупацията се намират пред очите, когато на «израелтяните» им е трудно да отклонят поглед, те просто си затварят очите.

Откровеното и широко осъждане на несъгласните огледално отразява практически всеобщата подкрепа на неотдавнашната агресия против Газа в «израелското» общество, която не се снижи даже тогава, когато «израелтяните» узнаха за колосалните загуби сред мирното палестинско население.

Един от ветераните на разузнаването по повод миналото десетилетие е казал: «Ние видяхме, как войниците и “израелската” общественост все по-малко и малко се интересува за гибелта на невинни хора». Даденото наблюдение напълно се потвърди през изминалото лято в Газа.

Хиляди «израелтяни», преминали през Подразделение 8200, не са подписали писмото, отбелязва един коментатор. Друг посочва, че 43 дисидента – това «нищожно малко» в сравнение с 600 000, които служат във въоръжените сили или в резерва.

Даденото обстоятелство превъзходно демонстрира, колко дисфункционално е станало «израелското» общество – както и това, впрочем, е следвало да се очаква след многото години на колективно съучастие в угнетяването на друг народ.

Нетаняху превъзходно владее похватите, гарантиращи послушание на «израелското» общество. През миналата седмица той обяви за нова страшна заплаха: ХАМАС – при подкрепата на  Иран – е разгърнал «кибервойна» против «Израел».

Намекът е разбираем: господа, има Подразделение 8200, и само то пази «еврейската» «държава» от унищожение, замислено от злите техерански чалми. Всеки, който подрива работата на разузнаването, подлага на опасност самото оцеляване на «Израел». Нетаняху знае, че такива идеи ще намерят отклик и разбиране сред «израелтяните». Тяхната армия – изобщо не е бездушен жесток левиафан-сатана. И те могат да продължат спокойно да спят през нощта. Те все още са жертви на историята.