Момиченце с кукла, или нека никой не ми говори, че окупацията вони.

1 октомври 2014

вони

Тамара Фляйшман –

 

 

Момиченце с кукла, нейната майка и двете ѝ сестри, едната от които плачеше всеки път, като зърнеше войника, получиха отказ на право да пресекат КПП и да се върнат у дома в Абу Гош.

Всичко се изпълняваше в съответствие с регламенти, правила и заповеди, без нито едно нарушение.

На това ги учат, за това ги готвят – да се подчиняват телом и духом, без да вземат никаква отговорност и в никой случай да не действат по съвест.

Защото така на тях им е добре и за системата е добре, и така цели поколения деца се превръщат в послушни възрастни, които безпрекословно изпълняват заповеди и не се замислят за собствените си действия и техните последствия.

Момиченцето с куклата (и с палестински паспорт) се е родила и израснала в Рамаллах. Нейната майка се е омъжила за «израелския» гражданин от селцето Абу Гош.

Законът за гражданството и влизането в «Израел» –   е един изключително расистки закон, нямащ аналог в света. Този закон постановява, че всички палестинци представляват заплаха за «сигурността» на «израелската» «държава», и е призван да не допуска предоставянето на законен статут на палестинските двойки. Той е бил изработен през 2002 година като Временно разпореждане, но срока му на действие се е удължавал всеки път преди да изтече. Този закон не позволява на майката на момиченцето с куклата постоянно да живее в дома на своя съпруг и деца и я принуждава да получи «временно разрешение за присъединяване към семейството» – както следва от названието, това е временно разрешение, което може би във всеки момент ще ѝ бъде отнето.

Но тази сутрин жената, посещаваща семейството в Рамаллах с децата, възможно е, да е взела със себе си друга чанта, или е забравила да провери всичко ли е на място или още нещо …

Така или иначе, но само през деня, вече на КПП, по пътя назад, тя е разбрала, че в нея се намира само копие от разрешението за преминаване. Но копие не върши работа. Копието не е достатъчно. Ако сте палестинец, трябва да носите оригинал.

Но и оригиналното разрешение на нея не би и помогнало – защото тя няма в себе си удостоверение за самоличност, а това вече е съвсем лошо. Работата, обаче, не е в това, че проверяващия документите войник или призования за помощ полицай не са способи да потвърдят нейната самоличност. Компютърът може да провери всеки – достатъчно е само да се вкара номера на удостоверението за самоличност или да се сравни отпечатъка от пръстите в биометричните база данни.

Но където има желание, там има и път, а тук няма желание – затова войниците не са се напъвали с проверката и, изслушвайки по телефона заповедта на висшето ръководство, са изпратили обратно момиченцето с куклата, нейната майка и двете ѝ сестри, едната от които плачеше всеки път, когато виждаше войника.

Ето това е всичко. И нека никой не ми казва, че окупацията не вони.