Газа: ненаучените уроци по история

8 октомври 2014

не научените уроци

Хасан АФИФ ХАСАН

 

От началото на Първата световна война живота на палестинците постоянно се определя от войните, и за съжаление те винаги са губели, в това число и в тези случаи, когато са могли да бъдат победители.   Те са позволявали на други да приемат върху себе си съдбовни решения, но което е и още по-лошо, те са позволявали на своите некомпетентни елити да водят народа. В четвъртата война против Газа палестинците са могли да неутрализират «израелската» армия и успешно са отбивали агресията на ционистите. Това е могло да стане повратен момент в борбата на палестинците против окупацията, но палестинската позиция е била такава, че и тази победа те са я изпуснали – дословно все едно, че не се учат от предишните грешки, и са позволили на «Израел» да завърши при помощта на арабските лидери това, което не се е отдало да получат по време на войната.

Великобритания и Франция, са победители в Първата световна война, прекроили са картата на арабския свят и са заявили за своята безусловна подкрепа на идеята за създаване на «национално огнище за еврейския народ» в Палестина.

Те са игнорирали мнението на милион палестинци, векове живеещи на тази земя. Така палестинците са загубили в Първата световна война.

Забележително е, че Хашемитите, които са претендирали, че представляват позицията на арабска общност, са били верни съюзници на британците до и след войната. Регионът е бил разделен на няколко марионетни държави, зависими от великите държави, и от този момент арабите са загубили контрола над своята съдба. На палестинците им се е наложило да се борят против британците и ционистите и да се задоволят със своите некомпетентни ръководства.

Подписването на съглашенията в Осло бе фатално за палестинците. Документът не обозначава «Израел» като окупант и не искаше прекратяване на окупацията, демонтажа на заселническите колони, връщането на Източен Йерусалим и реализация на правата за завръщане на палестинските бежанци и техните потомци в Родината.

Палестинската младеж спечели Първата интифада, но палестинското ръководство капитулира в Осло, отказвайки се от трофеите на интифадата. Двадесет години след Осло броя на незаконните еврейски «заселници» се удвои, а перспективите за създаването на Палестинска Държава са намалели даже след огромните отстъпки за ционисткото образувание по въпросите за граници, колонии, Йерусалим, и «сигурността».

Война против Газа е могла да бъде решаващ момент в палестинската борба против окупацията, ако не бе завръщането към статус кво. Предаването на Газа под юрисдикцията на ПА и Махмуд Аббас – това е завръщане към статус кво, въпреки че е в нова форма. Много сложно е да се съпостави декларираната политика на Рамаллах със стратегия, необходима на нов етап от национално-освободителната война. Докато палестинците в Газа, Западния бряг и диаспората искат да се противопоставят на военната окупация, ключов пункт е политиката на президента Махмуд Аббас.

Исканията на «Израел» да върнат Газа под контрола на Аббас им позволява да завършат това, което не им се отдаде да спечелят с войната. Съпротивата на Газа – е последствие от провала в опитите да се сложи край на окупацията, колонизацията, анексиите, убийствата, блокадата. Некомпетентните елити в Рамаллах ще доведат палестинците до нови поражения. Такива са ненаучените уроци по история.