Мъст чрез конфискация…

13 октомври 2014

мъст

Халед Маали –

 

 

  Жителите на Западния бряг още не са успели да забравят, как преди 22 години, когато започна преговорния процес в Осло, Запада обеща да превърне техните земи в «арабския Сингапур». Но вместо това те с удивление виждат, че тяхната територия се превръща в изолирано един от друг кантони, финансирани по остатъчен принцип. При това нито за час не прекратява поглъщането на техните земи със застрояването на все нови и нови незаконни еврейски колонии.

Сега –  след поражението на „държавата“- окупант в поредната агресивна война против Газа,  когато Нетаняху не успя да постигне нито една от поставените цели, въпреки, че уби около две хиляди и петстотин палестинци, от които повече от шестстотин – деца,  този ционистки главатар, като обезумял, започна ежедневно злобно да отмъщава на палестинците за своето фиаско чрез актове на експроприация на Западния бряг.      Всеки ден, от изгрева, по Западния бряг плъзват патрулни автомобили на „израелската“ армия. Войниците нахлуват в домовете на жителите по градове, села и лагери за бежанци. Тези нашествия не предизвикват ентусиазъм в местните жители, тъй като окупантите биват посрещани с камъни, а понякога с коктейли молотов и даже стрелба.      Провеждане на подобни рейдове се съпровожда и с човешки жертви; така, например, евреите са убили йерусалимския тийнейджър Мухаммед Санкарет  и много други.     Нахлуването на окупационните войски по всички райони на Западния бряг се осъществява в рамките на планираната ескалация от наказателни мерки. Това, което „Бабуин“- Нетаняху не е съумял да направи в хода на военните действия в Газа, той желае да компенсира с наказателни действия в Западния бряг, казвайки на палестинските маси: «Вижте, аз все още мога да арестувам, убивам и осакатявам хора на вашата земя!»      Всичко това е възможно защото, съгласно разчетите на главния ционист, Западния бряг представлява слабо аморфно звено в палестинското досие. Защото в течение на повече от двадесет години след началото на преговорния процес в Осло, Западния бряг живее в атмосфера на недоизказана лъжа, която не може да приеме нито един здравомислещ човек, тъй като всичко случващо се там напомня кошмар, от който Западния бряг никак не може да се отърси.      Нетаняху много добре знае обстановката тук и осъзнава критичната степен на жителите от Западния бряг да търпят неговите трикове. Обаче, той греши, ако мисли, че тяхното търпение е безгранично, тъй като един етап се сменя с друг. И ако сега Западния бряг преживява етап на слабост и унижения, то той вече е в началото, след това ще последва нова мощна съпротива, подобно на това, с което се сблъска на времето Рабин, говорейки за явлението самопожертвование: «Как бих могъл да се справя с човек, който иска да умре?»      Разбира се, сега Западният бряг за Нетаняху представлява предпочтителна негова игра на полето, но в хода на играта има прекъсвания между полувремената, по време на които загубилия отбор може да събере сили и да вкара победния гол във вратата на съперника. И какво може да очаква върлия ционист от палестинците в Западния бряг, ако те всеки ден виждат как се оскверняват домовете им, светините, Благословената Джамия… Ако тях всеки ден ги арестуват, унижават на КПП, разсъбличат и избиват … А ако някой се възпротиви на всичко това, то го очакват най-коварните изтезания … Тогава нима може да има по-жестоки престъпления?!     Едва ли може да има две мнения по този повод, което в Западния бряг представляват уникално място на земята: тъй като всяка негова педя земя се преглежда внимателно от спътници, всяка уличка се намира под наблюдение на видеокамери, а всяко населено място се контролира така, като че ли е толкова важна като военна база, от което Нетаняху трябва да се опасява, че ако там се случи нещо, то това ще има необратими последствия.      Непрекъснатото застрояване на незаконните еврейски колонии, изпомпването на ресурсите на Западния бряг, отсъствието на каквито и да било придобивки в продължение на повече от двадесет години в замяна за прословутия мир, отказа на Нетаняху да признае правото на палестинския народ на самоопределение – всичко това кара палестинския народ да склони към избор на друг път – път на съпротива, особено след като палестинските герои  потвърдиха своята значимост в   боевете против „израелската “ агресия през лятото на таази година.      Сега съпротивата е единствената надежда на всеки честен свободолюбив палестинец, което позволява да се говори за настъпването на нов етап,  същността на който е – начало на обратното отмерване на времето за „държавата“-тиран.