Защо 2014 година стана преломна за Палестина.

27 януари 2015

защо

Рамзи БАРУД –

 
Ако говорим за човешки загуби, то 2014 г. бе ужасна за палестинците и надхвърли страданията от 2008 и 2009 г., когато в резултат от „израелската“ агресия против Газа бяха убити и осакатени хиляди хора.

И въпреки, че в някои аспекти конфликтът буксува между неефективната в някои отношения ПА и престъпността на „израелската“ агресия и окупация, би било също така изключително справедливо да се твърди, че 2014 г. стана преломна, и това изобщо не е новина.

В определено отношение, тази година бе година на яснота за онези, които са способни да възприемат реалността на палестинско-„израелския“ конфликт.

Надолу се представят някои от причините, поддържащи гледната точка за прелом в хода на конфликта.

1. Другата същност на палестинското единство.

Въпреки, че двете водещи палестински партии – ХАМАС и ФАТХ – се съгласиха за образуване на правителство на националното единство през април 2014 г., на места практически нищо не се промени. Да, официално правителството бе създадено през юни, а през октомври проведе своето първо заседание. Но Газа продължава да се ръководи от ХАМАС, който прави това самостоятелно след „израелската“ агресия през юли и август.

Възможно е, палестинската администрация да се е надявала, че масивните разрушения ще ослабят ХАМАС и ще ги накарат да отидат на политическо подчинение, особено на фона на затваряне от страна на А.Р. Египет КПП „Рафах“. И въпреки, че фракциите не можаха да се обединят, „израелската“ война против Газа вдъхна нов живот в борбата на Западния бряг. Ционистките планове против ислямските светини Ал-Кудс, в частност, против Ал-Акса, накуп с гнева, който изпитват палестинците заради кървавата вакханалия, устроена от режима на окупацията в Газа, последователно водят до мини въстания. Някои аналитици прогнозират, че тази ситуация в 2015 г. ще доведе до масова Интифада, която ще обхване всички територии. Ще има ли Трета Интифада през 2015 г. или не – това е друг въпрос. Важно е, че заговорът за разделянето на палестинците се провали, и сега се сформира нов колективен наратив за обща борба против окупацията.

2. Новата парадигма на Съпротивата

Дебатите около това, какви форми на Съпротивата могат или не да използват палестинците, се решава, но не от международните „благожелатели“, а от самите палестинци. Те избират онази ефективна форма на съпротива, с която разполагат и която е в състояние да удържи военното придвижване на „Израел“, както това направиха палестинските групировки в Газа. Въпреки, че ционистите са убили около 2200 човека и са осакатили над 11 хиляди, по-голямата част от тях са били мирни жители, те не можаха да постигнат своите цели. Това е още едно напомняне, че грубата военна сила престава да бъде определящ фактор в поведението на „Израел“ по отношение към палестинците. Докато ционизмът продължава да изтезава мирното население, палестинската Съпротива е унищожила 70 „израелтяни“, 60 от тях – военни. Това също е важен момент, който свидетелства за зрелостта на палестинската Съпротива, тъй като преди по време на Втората Интифада то бе срещу гражданите. Това показва, че стратегията тогава се е определяла основно от отчаянието. В определена степен Съпротивата бе легитимирана, за което говори решението на Европейския съд за изключването на ХАМАС от списъка на терористичните организации.

Съпротивата на Западния бряг придобива собствена форма. Тя вече прерасна в постоянна кампания против окупацията и създава нова стратегия, отчитаща това, което е възможно, и това, което е практично.

3. Движението за „Бойкот-Дивестиции-Санкции“

Още една форма на Съпротивата кристализира в движението за „Бойкот-Дивестиции-Санкции“, което продължава да нараства, набира поддръжници, ускорение и показва все по-нови резултати. През 2014 г. на движението се отдаде да получи подкрепата на огромен брой организации от гражданското общество, учени, деятели на изкуството, интелектуалци. Състояха се дебати по темата за „израелските“ престъпления против Палестина по всички краища на света. По-рано всякаква критика на „Израел“ бе табу, но през 2014 г. се отдаде най-накрая, да се пробие тази „граница“.

През 2014 г. дискусиите за бойкота срещу „Израел“ стана мейнстрим. Особен успех движението намери в Европа.