Разочарована младеж, разбити мечти, атмосфера на несигурност – всичко това заради «безопасността» на «Израел»

24 февруари 2015

razo4arovana

Джесика Перкис –

 
«Съглашенията в Осло» от 1993 година са определяли Сектор Газа и Западния бряг като два териториални компонента на едно образувание; на палестинците е трябвало да бъде позволено свободно да се придвижват между тях и да превозват стоки без каквито и да било ограничения.      Това условие е останало неизпълнено. «Израел» се зае да внедрява драконови мерки, в частност, да възпрепятства пътуванията между двата региона. Ограниченията по отношение на Газа се засилиха до 2007 година, когато след идването на власт в Сектора на ХАМАС против крайбрежния анклав бе въведена пълна блокада. Тази наземна, морска и въздушна блокада се запазва и до ден днешен – ту се засилва, ту понякога се смекчава, за да може след това отново да се засили – и безжалостно души потенциала в развитието на Газа.

В резултат на това травмирани и отчаяни млади хора се готвят да се борят цял живот: да получат образование, да търсят работа, да свързват двата края – просто да живеят. Заради пренаселеността, 81 процента от държавните училища в Газа са принудени да работят на две смени. Завършвайки училище, това невероятно младо население (примерно 65% от жителите на Газа, където живеят 1,6 млн. човека – това са хора по-млади от 25 години) се опитва да се устрои на работа. Съгласно показателите за 2011 година, степента на безработица сред палестинците в Газа във възрастова група 15-19 години – е примерно 72%, 20-24 години – 66%.

За деца децата по-големи от шест години, лятната «израелска» агресия  бе трета за техния кратък живот. В резултат от 51 дни бомбардировки Газа се превърна в руини. Домове, построени върху развалините от предишната война, се разрушиха, все едно са конструкции от домино, под ударите на «израелските» бомби и ракети. Убежищата – нерядко училищата на БАПОР – също така са служили за мишени, така както и болниците и линейките на бърза помощ.

За младежите в Газа няма изход от такава ситуация. Такова положение на нещата едва ли ще се измени – лятната война започна на фона на провалените преговори. Образованието не гарантира спасение от конфликта – «израелските» войски са убили 421 и ранили 1128 ученици и студенти в хода на агресията. Тези, които все пак са се върнали в учебните заведения след летните ваканции, са се върнали в полуразрушените, надупчените от куршуми здания; много от съучениците не са се завърнали. Бягството – не е вариант: пограничните преминавания се контролират или от «израелските», или от египетските власти, и каквото са едните, това са и другите, които практически напълно са спрели придвижването на палестинците през КПП. «Израел» контролира крайбрежните води и въздушното пространство на Газа.

В качеството на оправдание за всичко описано по-горе се привеждат «опасенията на “Израел” в сферата на “сигурността”». Със «сигурността» се оправдава блокадата. Със «сигурността» се оправдава разрушителната агресия. Обаче, именно за «сигурността» е съдено да се заплати и не малка цена. Вече има съобщения, че някои религиозни организации в Сектора Газа са се заклели във вярност на Ислямска Държава (ИД); впрочем, Ал-Багдади, по наличието на информация, е отхвърлил тяхното ходатайство предвид противоречията между различните групи. След стрелбата в редакцията на «Шарли Ебдо» демонстрантите – някои от тях с фирмените черни знамена на ИД в ръце – са бяха събрали пред стените на френския културен център в Газа, подложен на нападение през месец октомври и декември 2014 година. Отговорността за тези нападения взеха върху себе си лица, заявили за своята принадлежност към Ислямска Държава.

В името на «сигурността» «Израел» продължава да разрушава домове и училища, лишавайки Газа от икономика, а жителите на Сектора – от възможности да пътуват. Оръжието остава единственото средство, което света може да разбере, и групи, подобни на ИД и решително настроени за война против Запада, ще набират популярност.