Святото място е тъжно…

27 февруари 2015

святото място

Газа
    Мина половин година, откакто „Израел“ нападна Палестина, и днес във всяко отношение в Сектора Газа нещата стоят много по-лошо, откакто бе преди конфликта. Днес в тази разбита крайбрежна зона в изобилие са само сцените на страдания.

По време на военните действия са повредени или разрушени хиляди граждански здания. С днешните темпове за тяхното възстановяване ще са необходими десетки години, а може и повече.

Икономика на Газа се намира в дълбока рецесия; обещания да се дадат милиарди долари за нейното възстановяване останаха празни приказки. Дипломати, активисти от хуманитарни организации и правозащитници предупреждават за надигащата се хуманитарна криза и ескалация на насилието в Газа.

«След всяка война казваме, че е лошо, но като сега, не може да бъде по-лошо. Но, аз съм принуден да призная, че по-лошото предстои, — казва Омар Шабан, водещ икономист в Сектора Газа. – Там няма никакви признаци на живот. Търговия ли? Внос ли? Износ ли? Възстановяване на граждански здания ли? Оказване на помощ ли? Всичко това замря. Аз не преувеличавам, когато говоря със своите задгранични приятели: Газа може просто да рухне, и, е възможно, това да се случи съвсем скоро ».

    Хиляди преселени

През нощта в Сектора Газа се виждат хиляди огньове. Тук електричеството е достъпно само за шест часа на ден.

Десетки хиляди палестинци все още спят по подовете на училищата, построени от ООН. Други живеят във фургони и палатки, трети се събират около своите домове. Днес 100 000 човека остават без покрив над главата си.

«Той просто посиня», — казва с ужас Моин Хачи, дядо на 5-месечно дете, което неотдавна почина по време на сън от замръзване. Техните семейства живеят в изпотрошен дом, близо до бившата линия на фронта.

По данни на ООН, в хода на 50-дневната война между „Израил“ и ХАМАС са загинали повече от 2100 палестинци, 70% от които (всъщност – 85%) – са граждански лица. „Израелската“ страна е понесла къде по-малки загуби – те имат 72 убит, основно всички са войници.

Днес преместените семейства не получават парична помощ от ООН. Програмата приключи още през миналия месец.

През месец октомври в Кайро на конференцията дарителите обещаха да преведат на Газа 5,4 милиарда долара, основно за възстановяването на граждански обекти. По думи на експертите от ООН, помощта така и не е стигнала до палестинците.

    По-добре няма да стане

На изток в препълнения град Хан-Юнис живее Аднан Абу Дакка и неговото огромно семейство. В палатката те живеят още от предишната война. Само, че коя именно, Аднан не може да си спомни. «В Газа всяко нещо се използва», — казва 57-годишния мъж.

По време на лятната война „израелските“ танкове са оставили своя следа и върху неговото стопанство. Днес домът се намира в руини. «Имахме домашни животни – зайци, кози, коне», — си спомня той.

— И къде сега е моят кон?

Мъжът показва с пръст към небето.

Той и неговите роднини са получили от ХАМАС по 2000 долара във вид на военни репарации. Неговата жена готви на открито. Децата си играят в руините.

«Границата с „Израел“ е ето там, — показва Абу Дакка. — Евреите ще се върнат». По неговите думи, след предишните войни той винаги е очаквал, че ето сега живота ще се нареди, в крайна сметка, за известно време.

— А сега?

— По-добре няма да стане, — отговаря той, въздишайки тежко.

    Затвор под открито небе

Палестинците говорят, че заради всестранни забрани те се чувстват като в клетка и наричат това положение затвор под открито небе. „Израел“ всячески ограничава влизането и излизането, не позволява да се пресича границата нито от товарни превози, нито от тежко болните, нито от хуманитарните конвои.

Град Рафах е пограничен пункт между Египет и Сектора Газа. Палестинците го възприемат като своеобразен проход в големия свят. Но през лятото на тях им бе отнета тази възможност.

Мухаммед Абу Анза, получил стипендия за изучаване на инженерни науки в алжирски университет, през миналия месец се е опитал да се добере до летището на Кайро. През месец октомври на него също не му се е получило.

В края на месец януари КПП-то бе отворено за три дни. Отчаяните «пътешественици» са се втурнали към Египет.

Но даже на третият ден Анза не е попаднал на рейса, който е трябвало да го изведе от това място. Той е казал на себе си, че пак ще се опита, но изведнъж се обърнал, за да не го види никой, защото очите му се напълнили със сълзи.

 

Solidarnost.su