Ново разбиране на демокрацията: Западът наказа Палестина за свободните избори, но одобри „израелския“ избор на окупацията…

27 март 2015

ново разбиране

Гада АКИЛ –

 
Изборите през 2006 г. станаха удивителен израз на палестинската демокрация в цялото нейно многообразие. Народът, живеещ под окупация, изрази своята решимост да противостои на «израелските» опити да накара Палестина да се огъне пред колонизационния проект, расизма и експанзията. И народът удържа на думата си. Даже там, където съществува окупация, която контролира земята, живота и съдбата, на «Израел» не се отдаде да се сдобие с капитулация и предаване.

Изборите бяха значими още и защото нямаха никакво отношение към американския натиск и опитите на САЩ да съдейства на онези демократи, които отговарят на техните интереси. Забележително е, че гласуването стана драматичен сюрприз за Европейския съюз. ЕС похарчи милиони долари за безполезния «мирен процес» и заплаши да прекрати помощта за палестинците, ако резултатите от гласуването не вървят в крак с този проект. Напротив, изборите станаха удивително свидетелство, че палестинското гражданско общество е силно, както никога, и може би е мобилизирано в организирана политическа сила. Те също така доказаха, че палестинските политици имат собствена ефективна стратегия, която не се поддава на натиск, подкупи и шантажи отвън, но се определя, на първо място, политически, социални и икономически искания на обикновените хора. И въпреки, че в резултат от т.н. «мирен процес» палестинците станаха по-бедни и незащитени, те отклониха всякакъв натиск и отново заявиха за своите искания за свобода.

В отговор на тях им се наложи да пострадат от трагичните последствия.

Политическата воля на палестинците бе игнорирана, както и техния демократичен избор. Тяхната свобода бе сметена от същите тези сили, които първоначално искаха нови избори и реформи в палестинската администрация, силите, които наричат себе си маяци на демокрацията и правата на човека. САЩ, ЕС и «Израел» отказаха да признаят резултатите от гласуването, което бе, по тяхното мнение, честно и свободно. Всички те решиха да смажат новородената палестинска демокрация. Те заплашваха и осъществиха своите заплахи. Те бойкотираха избраното правителство, прекратиха помощта, наложиха санкции в отговор на свободното волеизявление на народа, давайки, по този начин, ново разбиране на демокрацията – съгласно западните сили, демокрацията е възможна само в случай, че тя обслужва интересите на господарите, които финансират правителството и окупацията.

Демокрация на окупацията

Това ново разбиране на демокрацията подразбира също така признание на висшата власт на окупираща сила, т.е. поставило е такова предварително условие, което още не е имало прецедент в най-новата история. То е искало от народа, живеещ под окупация, тоест представители, избрани, да представляват волята и интересите на своите избиратели, да признаят властта на окупационната сила, срещу която избирателите са поискали от своите депутати да водят борба.

След изборите «Израел» арестува десетки палестински парламентаристи, които се оказаха под т.н. «административен арест». По този начин, окупацията парализира законодателната власт. Правителството бе поставено в изолация, бяха организирани безредици, финансирани от външни играчи, – и всичко това, за да няма палестинската демокрация да оживее.

Миналата седмица в «Израел» се състояха всеобщи избори, и бе преизбрано дясно-радикалното правителство, което много хора по света, включително евреи и «израелтяни», наричат расистко. Оглушителната победа на Биби Нетаняху стана възможна благодарение на неговата расистка кампания и обещание за вечна окупация на палестинските земи. Той нееднократно е заявявал своя отказ за признаването на палестинска държава, палестински права и за своята привързаност към колониалния проект.

В своят расистки маниер Нетаняху публично заяви, че палестинските «граждани» в ционисткото образувание – а това са около 20% от населението – на «стада отиват към избирателните урни». Министърът на външните работи Либерман, който по-рано заяви за своето желание да реже главите на «нелоялните» палестински «граждани», повтаряше след ехото на Нетаняху: «Ако арабите гласуват на стада, само силния Либерман може да ги спре». Нито една от основните «израелски» партии не осъди тези изказвания, на тях също така не обърнаха внимание и световните лидери.

«Израелската» дясно-радикална кампания на подстрекателства и ненавист, подкрепена от реална политика по места, не помогна да си отворят очите западните правителства за расистката действителност, която създава «Израел». Кампанията също така не можа да отслаби безнаказаността на «Израел», който той използва десетилетия, независимо от постоянните нарушения на човешките права, заграбването на земи и апартейда.

Такова безразличие на световната общност не само вреди на справедливото дело, но то поощрява расисткото правителство за извършването на нови престъпления, воденето на нови войни, продължение на блокадата на Газа и т.н.

През тази година палестинците ще честват 67-мата годишнина от националната катастрофа – Накба. Независимо от изминалото време, обещанието за «мирен процес» и безбройните съглашения, подписани по-рано, палестинците все така са лишени от своите права. В същото време «израелския» систематичен расизъм и колониален проект продължават безпрепятствено да се реализират върху окупираната палестинска земя. А това свидетелства, че умерено ръководство в «Израел» няма. Ако се използва понятието «мирен процес», от «израелска» страна няма партньор по мирните преговори», а ако се определи ситуацията просто – то него и никога не го е имало. А сега, със своето мълчание света отново избира подкрепата за расизма и колонизацията на Палестина, отказвайки се от фундаменталните човешки права на коренното население на тази земя.