Гответе се за Третата Интифада…

31 март 2015

гответе се

Джон Уайт –

 
С преизбирането на Нетаняху началото на Третата Интифада стана както никога по-вероятно.      Би било наивно да се мисли, че, когато въстанието все пак започне, че то няма да се ползва с толкова голяма подкрепа сред палестинците, както Първата Интифада (1987-1991), или няма да се окаже толкова ожесточена, както Втората Интифада (2000-2005).

Така наречената „международна общност“, състояща се от Вашингтон и неговите европейски съюзници, в продължение на много години лъже очакванията на палестинския народ. Неизменно-срамното снизходително отношение на «Израел», определящо цялата политика на Запада по отношение на Близкия Изток, доведе до създаването в региона на чудовище във форма на бездушна, реакционна и жестока политическа култура, която сега зарежда там делата.    Тази култура е построена върху открито пренебрежение на международното право и правата на примерно 3 милиона човека в окупирания Западен бряг и 1,8 млн. в Сектора Газа, в момента на написването на тази статия както и преди представляваща купчина отломки след «израелската» въздушна, сухопътна и морска агресия от лятото на 2014 година, в хода на която бяха безжалостно убити над 2200 палестинци (из тях над 685 – деца), и 12000 човека са получили наранявания и са осакатени – много често необратимо.

Газа продължава да остава в обсада и блокада, херметично затворена от външния свят; страданията на нейния народ   – символ на лицемерие и безразличие към международния ред, в който палестинската кръв не просто е евтина, а въобще безплатна. «Израелската» изключителност, както и преди, е неприкосновена.

Нека никой не заблуждават разговорите за «разрив» между администрацията на Обама и Нетаняху. Да, целият свят знае, че отношението на президента к БН – това е нещо средно между презрение и отвращение. Оскърбление, нанесено на президента «израелския» премиер-министър, когато последния е говорил пред конгреса преди няколко седмици, когато Нетаняху се опита да прекъсне вървящите в Швейцария преговори между група «5+1» и Иран, едва ли е могло да бъде по-язвително. Това подкопа авторитета на президента във Вашингтон и неговото влияние зад граница.

Последвалите след това «израелски» избори ознаменуваха още една низост, към която тръгна Нетаняху заради необходимите за победата гласове. Нагнетяване на страха, апокалиптичната риторика и откровения расизъм като река течеше от неговата гнила уста направо пред самото гласуване, не оставяйки съмнение, че наред с така наречената «Ислямска държава» Нетаняху е най-голямата заплаха за стабилността в региона.

И независимо от всичко казано – независимо от телефонния разговор, който сякаш се е провел между Обама и Нетаняху след преизбирането на Биби, и в процеса на който Обама е пояснил, че ще му се наложи да «преразгледа» политиката на неговата администрация по отношение на «Израел» предвид предизборните заявления Нетаняху за отказа от модела «две държави» – политика на САЩ в даденото направление няма да претърпи никакво значима преориентация в обозримо бъдеще.

В  интервю за изданието «Хаффингтон Пост» Обама потвърди, че независимо от наличните разногласия с Нетаняху, помощта на САЩ за «Израел» в обем над 3 милиарда долара на година няма да претърпи никакви изменения. Ето в това се корени проблема: докато Вашингтон не поиска да накаже Нетаняху и «Израел» за провежданата реакционна политика на заплахи за прекратяване на помощта, шансовете за изменение на такава политика са нулеви.

За последните няколко седмици администрацията на Обама демонстрира своята абсолютна безпомощност. Коалиция против президента, състояща от републиканци в конгреса и партията «Ликуд», прекрасно разбира, че в най-лошия случай на нея ще се наложи да проседи останалата година на президентския срока на първия чернокож президент на САЩ. В най-добрия случай – че по-вероятно – ние ще видим, как Обама ще отстъпи, подобно на това, как той отстъпваше и по-рано, когато нещата опират до «Израел» и палестинците. За каквото и да иде реч – за разширение на колониите, за не прекратяващата анексия на източен Йерусалим, за Газа, за реалните крачки по претворения в живота на модела за «двете държави» – всички тези години президент послушно е изпълнявал волята на Нетаняху.

Тук, разбира се, следва да се направи уговорката: толкова прехвалена идея да разреши близкоизточния конфликт на база съществуване на «две държави» – е съвършен фарс. Този модел е невъзможно да бъде реализиран, за което Нетаняху е добре осведомен. Мисълта за това, че най-малкото нещо смътно наподобяващ жизнеспособна палестинска държава може да бъде събрана от останките на Западния бряг, източен Йерусалим и Газа, има оскърбление на колективния разум и съзнание на палестинския народ. Днес ние наблюдаваме де-факто единна «държава», в която 4,8 млн. човека се ползват със статут на илотите. В тези условия на истински прогрес може да се надяваме само тогава, когато «Израел» ще бъде принуден към спазване на международното право и уважение към правата на човека. Такова принуждение трябва да има форма на икономически санкции.

Единственият въпрос, по който Обама сега, най-вероятно, ще изиграе «израелския» главатар – това е Иран. Неотдавнашните преговори в Швейцария, изглежда, донесоха сериозни плодове, което, в едно с единодушното нежелание на другите участващи в преговорите държави да използват «твърда сила» против Техеран, означава все по-голяма изолация на Нетаняху и неговите съюзници във Вашингтон.

Но палестинците няма къде да се денят, и би било грешка да се смята, че те и занапред имат намерение да търпят несправедливостта, определяща тяхното съществуване, и че взрив няма да има. Да, международната кампания за бойкота набира обороти и се сдоби с доста забележителни успехи за изминалата година, но на дадения етап палестинците напълно резонно могат да се смятат за изоставени сами на съдбата.

Третата Интифада неумолимо се приближава като естествен резултат; когато тя настъпи, нека нито Вашингтон, нито неговите съюзници не се съмняват, че случващото – е пряко следствие на тяхната слабост, двойни стандарти и вероломства.

Делото на палестинският народ остава в наши дело на цялото човечество.