Автобусната сегрегация: крачка напред – две назад?..

27 май 2015

автобусна сегрегация

Самира Шекл –

 
Изследователи, занимаващи се с въпросите на ционистката окупация на Палестина, отдавна говорят, че «Израел» се движи в направление към създаването на пълноценна система на апартейд.      Това е особено е забележимо в Западния бряг, където примерно половин милион евреи живеят в повече от 100 колонии, построени след 1967 година, когато «Израел» е окупирал Западния бряг и Източен Йерусалим.      Еврейските колонии – са незаконни в съответствие с нормите на международното право, с което самия «Израел», разбира се,  не е съгласен.      В продължение на много години в окупираните територии се формират разделителни пътни и транспортни системи за «израелските» «заселници» и за палестинците; сегрегационният принцип постепенно се е вкоренил във всекидневието. Тези същите, които защитават политиката на «израелското» правителство, твърдят, че да се нарече системата в Западния бряг апартейд – е „подстрекателство и провокация“.

Но даже и за закоравелите защитници на «Израел» се наложи трудно да оправдават пилотната схема, която е призвана да забрани на палестинските работници да използват «израелски» автобуси в окупираните територии. Планът е получил одобрението на военния Яалон; бил е отбелязан няколко часа след обявяването му, когато последва бурна реакция от страна на «израелските» опозиционни политици и правозащитни организации.

Десетки хиляди палестинци притежават разрешения за работа в «Израел». Палестинците с входно-изходни разрешителни, работещи главно в строителния отрасъл, в настоящия момент попадат на територията на «Израел» през «умни» пропускателни пунктове, които ги регистрират, а да се върнат в Западния бряг могат с обществен транспорт, при това на обратния път не е нужно да се регистрират.

Тримесечната пилотна схема, която трябва да започне да действа през миналата сряда, е предназначена за установяване на контрол над тези работници. Тя въвежда по отношение на работещите в «Израел» палестинци нови по-строги мерки за контрол, в частност, задължавайки ги да се връщат в Западния бряг през същите КПП, на които са се регистрирали при влизане. Това означава забрана за ползването на общи автобуси, които не минават през указаните КПП. По-просто казано, еврейските и палестинските пътници биха се оказали разположени в различни автобуси.    Депутатите, които са за подкрепа на колониите- а такива в днешната управляваща коалиция са болшинство – лобираха за дадената забрана в продължение на много месеци. Сегрегацията бе посрещната с голям ентусиазъм от заселническите структури, които отдавана са се изказвали в подкрепа на мониторинга за идващите от Западния бряг палестинци. Някои еврейски «заселници», използващи същите автобуси по пътя от «Израел» обратно в колониите, настояват, че палестинските пътници «представляват заплаха за еврейската сигурност».

Схемата решително е била разкритикувана от правозащитниците и политическата опозиция. Така, Я. Оппенгеймер от правозащитната група «Мир сега» се е изразил недвусмислено: «Ако нещо изглежда като апартейд и мирише на апартейд, то това е апартейд».

Лидерът на опозицията Ицхак Херцог на своята страница във «Фейсбук» е отбелязал: «Решението да се въведе разделение между палестинци и евреи в обществения транспорт – е ненужно унижение, петно върху “държавата” и нейните граждани …Това е поредната грешка на премиер-министъра, който се поддава и поддържа ужасно решение, нямащо никакво отношение към сигурността на “държавата”».

Ръководителят на лявата партия «Мерец» Захава Гальон е осъдил плана в още по-рязка форма: «Именно така изглежда апартейда. В по-прегледна или приятна форма не може да бъде представен. Разделените автобуси за евреи и палестинци служат като доказателство, че демокрацията и окупацията не могат да съществуват».

Много подозират, че решението на Нетаняху за отмяна на схемата на Яалон се обяснява с опасенията по повод критиките на международната арена. Изборът на времето за пускането на програмата – едновременно с посещението на президента на ФИФА Сеп Блатер и Върховния представител на ЕС по външните работи Федерика Могерини – определено изглежда странно.

Дадената ситуация стана първата криза за новото дясно правителство на Нетаняху, сформирано през май тази година. На Биби се отдаде да сглоби коалиция с болшинство само от един глас. Това означава, че той е попаднал в крайна зависимост от ултра-националистическите, десни, «заселнически» партии, такива като «Еврейски дом» Нафтали Беннет. Нервността на Нетаняху, се обуславя от растящата популярност на тези партии, и тя бе отчетливо видна в хода на избирателната кампания, когато той се опита да откъсне допълнителни гласове, открито обявявайки, че по време на неговия премиерски мандат няма да има палестинска държава. Независимо от по-нататъшните опити на Биби да изглади свои най-екстремистки заявления, кризата около автобусната сегрегация служи като нагледно свидетелство, че Нетаняху – който едва ли може да се нарече либерал – в значителна степен е подотчетен на тези ултра-десни радикали.      В близките месеци и години на Нетаняху ще бъде много трудно да изпълни в едно и също време две конкуриращи се задачи: от една страна, да облажи «заселническите» фанатици, за да останат в правителството, а от друга, да избегне прекомерната критики от САЩ и ЕС по свой адрес. По мнение на много експерти, управляващата «израелска» коалиция няма да се задържи до следващите редовни избори.

Разбира се, хубаво е, че плановете по въвеждането на сегрегация в автобусите са били свалени, но големият брой дискриминационни практики и планове си остават в сила. Очевидно, че при правителството на Нетаняху ще видим още много подобни «инициативи».