Горката съдба на децата от Газа…

28 май 2015

горката

 

Мухаммед ОМЕР –

 
Настъпва нощта, и малките крачета на Имад Авадалла усещат тежестта, но все още държат момчето, което носи чувал по тъмната улица… Което и дете да срещнеш, пред него стои избора: да се опита да продаде своите кутии с тъкан или да изпроси малко пари, за да може да се прибере в къщи да похапне и да поспи.

„Аз съм принуден да работя, защото парите са ми нужни – моят баща е болен, а майка ми няма пари за да ни изхрани.“ – казва седемгодишния Имад

В няколко квартала по-нагоре спира кола и по-големия брат на Имад, се опитва да заработи с миенето на коли на улицата между хлебарницата и автосервиза.

„Често идвам тук да поработя веднага след училище „, – разказва по-големия брат на Имад Ибрахим Авадалла.

Наближава полунощ, ала нощта още не е завършила за Имад и за Ибрахим. Това бе труден ден, но останаха още кутии с тъкан, които трябва да се продадат, и коли, които следва да се измият, независимо, че двете деца са гладни, смъртно уморени и едва се държат на крака.

„Искам да спя “ – плаче Имад, но той знае, че днес той е заработил недостатъчно за неговото семейството.

Тежките условия на живот, предизвикани от незаконната «израелска» блокад на  Сектора Газа, са принудили хиляди деца да излязат на улицата за да заработват по –малко за живеене. Равнището на детски труд постоянно расте, независимо от желанието на семейството, техните деца да посещават училище и да получат добро образование.

Икономистът от Газа д-р М. ал-Табаа, твърди следното: „Детският труд в Палестина се превръща във все по-опасен и опасен феномен, каращ децата да изоставят училището заради осигуряването на препитание на своите семейства».  „Секторът Газа преживя 8 години «израелска» икономическа блокада, търговска блокада, затваряне на границите. В резултат от това расте нищетата, а бедността, в която живеят палестинците, принуждава техните деца да отидат да работят просто, за да осигурят основните човешки потребности“.

Броят на децата, принудени заради блокадата и бедността да се трудят, неумолимо нараства. Сред такива деца има не само сираци, загубили своите родители по време на ционистката агресия, но и такива, на които родителите са загубили работата си, болни или недееспособни, тоест не са способни да подсигурят своите деца.

„Най-болезненото за всяко дете е да усеща, че  неговите родители не могат да му осигурят основни вещи, необходим в детството.“

съдба

 

Захир Маруф, механик с източната част на Газа, разказва, че трудовото законодателство не допуска деца на работа в извънредно опасни обекти. Но всяка седмица той получава десетки запитвания от деца, които се опитват да си намерят работа.

„На хората вече не им останаха никакви други средства за преживяване, Газа е окупирана, родителите нямат работа и хората, занимаващи се с бизнес, като мен, не могат повече да наемат персонал“, – казва той.

Повече от 65000 деца на възраст между 7 и 14 години работят в окупираните палестински територии, в допълнение към 102000 деца на възраст от 14 до 18 години, които също работят, съгласно палестинското бюро по статистика. Детският труд започва от натоварените пътища, с ходене по улиците и приключва в заводите, като много често в изключително опасни работи, с използването на много опасно оборудване.

Социалната драма,  преживявана от децата в Газа, по време на «израелската» обсада, се проявява в необходимостта от търсене на основния доход и новите методи на оцеляване. Лекарите, работещи в Газа, твърдят, че голяма част от децата е изпитала различни симптоми на посттравматичното разстройство.

Нападението на «Израел» срещу Сектор Газа, продължило 50 дни, отне живота на 547 палестински деца, 535 непосредствено в резултат на «израелските» атаки, съгласно новия отчет на международното общество по охрана на децата в Палестина. Почти 68% от децата, убити от «най-моралната армия в света», са били на по 12 години или по-малки.

Мухаммед Абид от Газа разказва, че изпраща своите деца за „цивилизована просия “ на улицата и това е станало “ норма“ за хората.

„Хората имат достойнство, и те не обичат да просят, но условията на живот ги карат да изпращат своите деца да продават обикновени вещи, за да получат някакъв доход.“

горката съдба

 

Друга картина, която може да се види всеки ден от седмицата: рано сутринта акуратно облечени в ученически униформи палестински деца с гордост посещават държавните училища и тези на ООН. В течение на много години Близкоизточната агенция на ООН за помощи на палестинските бежанци и организация на работата (UNRWA) игра значителна роля в осигуряването на достъпа до образование за деца от семейства на бежанци, качеството на образование, предоставено от о UNRWA, бе много високо оценено от експертите по образование в Газа.

Маруф твърди, че той отказва да трудоустрои деца, които не са достигнали нужната възраст, но други продължават да наемат деца на работа.

„Знам някои, които предлагат 30 шекела за седмица, карайки децата да работят от 7 сутринта до 8 вечерта.“

Маруф разбира, че това противоречи на трудовото законодателство, но понякога дилърите карат децата да работят в смяна много часове.

„Трудоустрояването на деца и предложеното им низко заплащане са еднакво нелегални, съгласно палестинските закони“, – казва Маруф – „но когато правителството не може да поддържа семействата, то на хората просто не им остава друг избор „.

горката съдбата

 

Маруф казва, че ако има застраховка, то тя ще покрие нещастните случаи, които могат да се случат с възрастните, но децата, които работят, не са защитени, ако нещо се случи.

Едно от тези деца, които работят без застраховка,  – е Махмуд Сиккали, 12 годишен. Понякога той заработва по 10 шекела на ден. „Аз работя, защото трябва да ям и имам нужда от дрехи „. Част от неговата работа е ремонт на двигатели. Той се занимава с това от 8 годишна възраст и  чувства, че това е неговия единствен начин да заработва..

„Ако имах шанс да остана у дома, то не бих се захванал с това. Но трябваше да започна работа още от дете „, – казва той, а неговото малко личице   се подава изпод неработещия двигател на автомобила.

 

Между другото,  М. ал-Табаа казва, че съществуват много малко начини за борба експлоатацията на детски труд в Палестина.

„Децата и техните семейства трябва да имат шанс да получават доход. За да стане това, блокадата на Газа трябва да бъде свалена напълно, и хората трябва да получат повече свобода на придвижване.“

Средно, всяко дете на възраст 12 години, такова, като Сиккали, е бил свидетел на трите големи войни в Газа.

Множество бездомни деца, загубили дома си в резултат от война, живеят в обществени приюти и не ги считат за надеждно убежище, в което биха могли да живеят дълго време, и това ги принуждава да отидат да търсят работа.

Съгласно информацията на УНИСЕФ, повече от 96000 палестински домове, принадлежащи на бежанци, са били силно повредени или напълно разрушени в течение на «израелска» агресия от миналото лято, и децата продължават да преживяват загубата на дома.

Д-р ал-Табаа твърди, че за да се приключи с експлоатацията на детски труд, децата трябва да се почувстват в безопасност в родителския дом, но заради пълното отсъствие на строители материали, новото поколение деца на Газа, може би, ще бъдат принудени също така да отидат да работят, а не в училище, за да могат някак си да се изхранват.