Когато «добро утро» – е заповед да убиват, или как «Израел» унищожи моя роден лагер…

29 май 2015

когато

Абделлатиф Абделджавад, The Electronic Intifada –

 
Докладът, фиксирал престъпленията на «израелските» войници в Газа от лятото на 2014 година, е получил в последно време широко освещение в СМИ. Но повече от всичко в тази колекция от показания, събрани от организацията «Breaking the Silence», мен порази краткия раздел под заглавието «Добро утро, Ал-Бурейдж».

Лагерът за бежанци Ал-Бурейдж – е място, където съм се родил и където досега живее моето семейство.

Намирах се в Дъблин миналото лято, когато Ал-Бурейдж попада под огъня на «израелската» армия.

От материалите на «Breaking the Silence» ми стана известно, как един от «израелските» командири е издал заповед на своите войски да подложат района на кървава бомбардировка. На въпроса за това, какви обекти трябва да бъдат избирани от войниците за мишени, той е отговорил: «Избирайте, каквото ви хареса». «Добро утро, Ал-Бурейдж», – е казал той по радиото.

Това «приветствие» е означавало зелена светлина за стрелба и унищожаване без разбор.

Смразяващи душата, независимо от краткостта, подробности, представени от «Breaking the Silence», ми напомниха за телефонния разговор с моя баща.

Това бе през месец юли, най-горещия месец на годината. През това време течеше месец, а това означава, че хората постеха. Гласът на баща ми звучеше много, много сухо.

Разговаряхме примерно на обяд. Обаждането продължи само няколко минути; батареята на бащиния телефон практически се изтощи докрай. Той не можеше да я зареди заради постоянното спиране на тока в Газа. Обаче той успя да ми каже, че той, майка ми и седемте мои братя и сестри – сред тях има и кърмаче – ще трябва вечерта да бягат от Ал-Бурейдж.

«Израелските» танкове са построени в редица на изток от лагера. Те са обстрелвали всеки ъгъл на Ал-Бурейдж. Ето така «Израел» е решил да «разбуди квартала», както за това е съобщил един сержант в доклада на «Breaking the Silence».

    «Небето, е пълно с БЛА »

Баща ми каза, че те имат намерение да отидат в дома на моята леля Мукаррам в Дейр ал-Балах – някъде на около 15 километра път на юг.

«Мисля, че там е по-безопасно. Не знаем, как именно, но във всеки случай тръгваме. Може, да повървим малко пешком, а след това да се доберем попътно, защото да се пътува с коли е опасно. В небето е пълно с Безпилотни Летателни Апарати, и те атакуват всичко, което се движи. Танковете на престават да стрелят от с 4 часа сутринта».

Пътят Салах ад-Дин, минаващ през целия Сектор Газа, бе пуст, добави моят баща. «Не се тревожи за нас. Пази се, пази жената и децата си ».

Не знаех, какво да му отговоря. Търсех думи за одобрение и подкрепа, но нито една дума не ми идваше наум. Чувствах абсолютна безпомощност. Единственото, което можех да кажа – със здраве, до скоро татко.

А какво, ако това бяха моите последни думи към него?

След седмица «Израел» взе нещо от рода на почивка в извършваното от него насилие. Би било преувеличение ако се нарече прекратяване на огъня. «Израелските» самолети F-16 както и по-рано се носеха в небето над Газа, всявайки страх и ужас.

Хората от Ал-Бурейдж – които, подобно на моето семейство, избягаха в други лагери – се възползваха от затишието, за да се завърнат. Те не смятаха да остават – това бе много опасно – но искаха да проверят своите домове, а така също роднините и приятелите си, които не напуснаха лагера.

    Разорение

Пред погледа на моите близки се откри адско зрелище, все едно, че тук се е случило земетресение от осем бала.

Маслиновите, мандариновите, лимонените градини бяха изпепелени и сравнени със земята. Моста, съединяващ източната и западната част на Ал-Бурейдж, бе превърнат в руини.

Много съседни домове бяха разрушени до основи. Парчета от неотдавна закупени перални машини, хладилници и телевизори бяха разхвърляни навсякъде.

Те видяха онова, което остана от техните дрехи, мебели, кухненски принадлежности, машини, велосипеди. Но този ущърб – е дреболия по сравнение с това, което се е случило с нашите съседи: те всички са загинали.

Моите дядо и баба търсиха убежище в Газа по време на Накба (катастрофата) – етническата чистка в Палестина през 1948 година. Моят дядо, търговец, роден в ас-Савафир аш-Шамали, което е на 33 километра на североизток от Газа. Днес «израелтяните» наричат неговото родно село «Шафир».

В 1935 година дядо ми се опитал да се занимава с търговски дела в град Яфа. Там той срещнал своята чудесна жена, Субхейия. Моята баба.

Зверствата, извършени над Ал-Бурейдж през миналото лято – е най-лошото от всичко, което се е наложило на жителите на лагера да преживеят. Моите дядо и баба насилствено са били изселени от родните им маста през 1948 год. Сред жертвите на «израелските» атаки – са 17 членове на семейство Абу Джабер. Най-малкия от тях е бил само на пет месеца.

Бях потресен, когато узнах за това, че «израелския» командир е разрешил тази разправа с помощта на думи, които звучат съвършено невинно, ако ги извадиш от контекста. «Добро утро, Ал-Бурейдж».

    Абделлатиф Абделджавад – е художник от Газа. По настоящем живее в Португалия и работи графичен дизайнер-фрилансер, пише за палестинското съвременно изкуство в условията на «израелската» окупация.