Връщане на Правото на Завръщане…

19 юни 2015

завръщането

Мирон РАППОПОРТ

 

Разговорите около Накба бяха табу в «Израел», сега палестинските лидери в «Израел» се опитват да разгледат тази дискусия в контекста на  гражданското право, и възможно, това ще проработи.

Преди повече от десет години участвах в срещите между «израелските» и палестинските журналисти. Горещите спорове не ни позволяваха да постигнем дори и най-малкото взаимно разбиране, особено в такива остри въпроси, какъвто е въпроса за палестинските принудително преселници. Палестинците считат решението на този проблем за необходима част на всяко бъдещо мирно съглашение, а «Израел» разглежда това като заплаха за своето съществуване.

Обаче след известно време прозвуча въпроса на «израелския» журналист от палестински произход. Защо палестинските жители на селата, са принудени да ги напуснат по време на войната в 1948 година, не могат да върнат и ремонтират своите домове отново, защото там досега не е възникнало никакво населено място? По-късно той подчерта, че тези палестинци – вече «граждани» на «Израел». «Израелският» журналист, преди няколко минути яростно обявил се против Правото на Завръщане, неочаквано го е подкрепил.

Правото на Завръщане на палестинските бежанци, вероятно, е едно от най-големите табута в «израелското общество». Решението да се счита прогонването на палестинците от родните им градове и села за “свършен факт” бе сформирано от властите на «Израел» още в 1948 година, а след няколко седмици «Израел» е обявил себе за независима «държава», и положението на нещата се запазва такова, каквото е по същество и днес. “Случило се е прекрасно събитие в историята на тези земи ” – е написал г-н Шарет, първия министър на външните работи на «Израел», когато през юни 1948 година палестинците са избягали в страх от унищожаване на техните домове. – “В някаква степен, това даже е по-добре от образуването на «израелска» държаваг”. Накба, е страшна мъка за всички палестинци, и се разглежда от еврейските лидери като чудо. Сложно е да си представите по-нееднозначен въпрос.

Палестинците, преселени вътре в „страната“

От своите първи дни «Израел» се съпротивлява на всякакви опити да разреши поне малка част от 750-те хиляди палестински бежанци да се завърнат в Родината. След години, даже споменаването на Правото на Завръщане на палестинците се разглежда в «Израел» като екзистенциална заплаха.

Докато вниманието на палестинците и световната общност на първо място е привлечено към онези, които са били прогонени от страната, на втори план остават проблемите на онези, които са били изселени от родните градове и села, но по някакъв начин са останали в пределите на новата «държава».

Броят на преселените вътре в страната през 1948-ма година палестинци представлява 35 хиляди, което се равнява на 20-25 процента от всички палестинци в «Израел». Няма никакви официални цифри за техния брой в наши дни, но е справедливо да се смята, че броя на имигрантите и техните потомци все още представлява 20-25 процента от общия брой палестинци, което представлява 300-350 хиляди човека.

Тяхното положение е и си остава къде по-сложно, отколкото на останалите палестинци в «Израел». «Държавата» не им позволява да се завърнат оп родните си места, които са били унищожени, а да си купят ново жилище в пренаселените бедни селца почти е невъзможно. Както и повечето селяни, изселени до 1948 година те са принудени да станат общи работници.

Нито правителството, нито световната общност не прилагат даже и най-малкото усилие, за да помогнат с него на вътрешните имигранти да се установят. В същото време, те имат проблеми и с адаптацията в обществото с останалите палестинци, които гледат на тях с подозрение. В общи линии, те са се превърнали в аутсайдери сред аутсайдерите.

Разпространение на информация за Накба

Доста интересно е, че вътрешните имигранти са помогнали да се създаде ново виждане на Накба сред палестинските «граждани» на «Израел». Ейтан Бронштейн, основател на организацията «Зохрот», посветена на паметта на Накба, отбелязва, че това е била Асоциация за Защита на Правата на Принудените Преселници, водеща своето начало от шествията към разрушените населени места в деня на Накба и до настоящия момент.

«Игнориране на съглашенията от Осло по въпроса за бежанците, – отбелязва Бронштейн, – принуди палестинците да вземат този въпрос в своите ръце. Преди това, – добавя той, – Накба се възприемаше само като лично или семейно събитие. В шествията към разрушените села, провеждани в деня на независимостта на «Израел», се събират десетки хиляди палестинци, превръщайки паметта за Накба в политически и културен проблем».

Илан Хури, палестинска «гражданка» на «Израел», архитект и художник, е родена в село Фасут, нейният баща е бил прогонен от съседното село Сухмат, а майката е била принудена да напусне село Икрит

Нейният баща е от потекло на богата и известна в Сухмат фамилия и е строил домове за новите еврейски имигранти. Роднините на майката никога не са спирали да чувстват себе си отхвърлени и нещастни в новото село, където са се установили след изселването си от Икрит.

Хури може да се охарактеризира като “интегрирана ” в «израелското» общество. Тя живее в Хайфа, удачно е омъжена за лекар,  а нейният син превъзходно свири на цигулка. Но, както и многото палестинци от нейното поколение, тя никога няма да забрави унищожените села.

На изложбата в Тел-Авив преди два месеца, Хури и художника Яков Хефец с помощта на видео, където Хури ходи сред развалините и изоставените места, се опитва да възроди унищоженото село на нейния баща Сухмат. “Ние не можем да позволим на паметта да замръкне за даденото събитие” – е написала тя в документа, разпространен сред посетителите.

Въпросът за гражданските права

Асоциацията на принудителните изселници, – напомня Бронштейн, – е отишла още по-далече и е разработила план за възстановяването на едно от селата. Както и се очакваше, плана не е бил утвърден, но ситуацията е хвърлила ръкавицата на властите в «Израел», превръщайки абстрактния и застрашаващ въпрос в граждански проблем: правото на «израелските» «граждани» да се завърнат по земите, отнети им от правителството.

Айман Оди, ръководител на «Единия списък» който, се оказва, с удоволствие се опълчва срещу еврейското обществено мнение, преследва сходни цели. След последния марш в памет на Накба, който се състоя неотдавна, той написа на своята страница в Facebook: “Правото на вътрешните имигранти з завръщане по домовете си е “нравствено и по-човешки правилно” и на тях трябва да им бъде разрешено да се завърнат”. Оди е заявил, че «земята на най-разрушените села и досега не е заета, и няма никаква вероятност, че нейното заселване ще предизвика нова несправедливост. Обратно, тяхното завръщане ще поправи историческа несправедливост, ще позволи да се допринесе полза на другите хора в обществото, както на евреите, така и на арабите », – пише Оди.

Общуването с израелските журналисти помага да се разбере правилния път, способен да сломи психологическата бариера около въпроса за Правото на Завръщане. Когато «израелските» евреи чуят за правото на завръщане, те си представят «Израел», потопен от тълпи бежанци. Превръщането на този въпрос в обсъждане на граждански права може да облекчи разбирането за несправедливостта в забраната на завръщане у дома. Разбира се, Оди води много тънка игра. Предлагайки да се реши проблема с вътрешните имигранти, той напълно игнорира въпроса за палестинците, прогонени от Палестина, което е неприемливо за палестинците по целия свят. Той също така подчертава необходимостта от общо решение на проблемите на бежанците. Хури е напомнила, че един от нейните роднини, прогонен от Сухмат, живее в Ливан и разчита на помощ за завръщане у дома. Даже неголям, брой символично завръщане е невъзможно при днешната политическа ситуация в «Израел». «Израелските » власти не позволяват на жителите на селата Икрит и Бирам да се завърнат, противоречейки на решението на «върховния съд ». Обаче, подобни действия на Оди, наред с редица други инициативи, имат всички шансове да променят възгледите на «израелтяните» за проблема на Накба. Това може да се окаже важна крачка напред.