Еврейските терористи…

27 август 2015

еврейските теророристи

Ури АВНЕРИ –

 

 

Някои от моите близки приятели искат от мен да напиша статия за безусловно осъждане на „административния арест“ на еврейски терористи. Трима заподозрени терористи вече са административно арестувани.

Те принадлежат към групата на привържениците на учението на равина Кахане (сегашен лидер на групата е неговия внук). Кахане е бил американски равин, койот е пристигнал в «Израел» и е образувал тук група, призната от «върховния съд» за расистка и антидемократична. Била е обявена извън закона. По-късно Кахане е бил убит от арабин в САЩ. В «Израел» сега действа нелегална група негови последователи.

Това е една от групите, принадлежащи към движението „Прайс Таг“  или „Младежи на хълмовете“, осъществяващи различни терористични актове, подпалващи християнски църкви и мюсюлмански джамии, нападащи арабски фермери и изкореняващи техните маслинови дръвчета. Нито един от виновниците нито веднъж не е бил задържан, нито от военните, изпълняващи ролята на полиция, нито полицията в самия «Израел». Много армейски офицери са жители на селища от окупирания Западен бряг, които в съответствие с международното право са незаконни.

«Израелската» общественост почти не отделя внимание на техните безчинства, но напоследък имаше случаи, които шокираха даже самодоволните «израелтяни». Един от тях бе подпалването на арабския дом в малкото селище Дума в Западния бряг. Под мрака на нощта в дома на бедно арабско семейство бе хвърлена запалителна бомба. 18-месечното момченце получи смъртоносни изгаряния, неговия баща, майка и брат са пострадали тежко. Бащата почина в болницата.

Хвърлянето на запалителни бомби изобщо не са рядкост, въпреки, че на арабските семейства им се е отдавало да се спасят.

Другото безчинство е било извършено в Йерусалим против евреи. Ултраортодоксален евреин е нападнал гей „парада на гордостта“, който се провежда ежегодно в центъра на града. Той е ранил няколко участника с нож, а 16-годишна девойка по-късно е починала от раните си. Виновникът е извършил точно такова престъпление преди 10 години. Той е излежал своята присъда, бил е освободен преди няколко седмици и отново е извършил престъпление. Той е ултраортотдоксален евреин, но връзка с шайката на Кахане той очевидно няма.

Това е преляло чашата на търпението. За много много години никой не е бил предаден на съда за актовете на еврейски тероризъм. Много са уверени, че такива актове се извършват със сговора и на окупационната армия и вътрешната служба за сигурност „Шин-Бет“. Сега, обаче, избухна взрив от обществено негодувание, и властите са решили, че трябва да се направи нещо с това.

Оттук и заповеди за „административни арести“.

„Административните арести“ – са наследство от британския колониален режим, управляващ Палестина до 1948 година. «Израел» е приел тази правова система, изменяйки в нея само отделни части.

Такава форма на арест позволява на военното командване да заключи човека в затвора без съд. Ордера остава в сила в течение на шест месеца, но може да се възобнови неограничен брой пъти. Веднъж на няколко месеца затворника го карат пред обикновен съд, но съдиите се намесват много рядко. Когато показания дава армейски офицер, «израелските» съдии вътрешно внимават и застават на негова страна.

Затворниците нямат право да се запознаят с предявените против тях показания и да се срещнат с обвинителите или да бъдат представени от адвокат. Официалното обяснение се състои в това, че те не могат да застанат пред съда, за да не бъдат разгласени имената на информаторите и другите източници на ценна информация, която е необходима за ефективна борба с тероризма и спасяването на човешки животи.

Този инструмент винаги се е използвал против заподозрените палестинци. Сега в «израелските» затвори под «административен арест» се намират стотици араби, и някои от тях много години. От началото на окупацията през 1967 година стотици хиляди са се оказали заключени по този закон. За младите палестинци такова заключване е почти знак за отличаване.

Едва ли дори един евреин е в затвора под «административен арест». Много години тази мярка към евреите изобщо не е била предприемана. Тримата каханиста отправени в затвора тази седмица – са първите за много много дълго време.

Военните и «гражданските» длъжностни лица оправдават този вид заключения като важна незаменима мярка за борба с еврейския тероризъм. Всички каханисти и фашистващи престъпници си отработват навици на поведение, за да мълчат на разпитите. Те са убедени, че няма да бъдат разпитвани, няма за какво да говорят, и се смеят в лицето на разпитващите ги.

За арабските затворници такива привилегии, разбира се няма. Те знаят, че ако не проговорят, към тях могат да бъдат предприети мъчения. Мъченията, по «израелското» законодателство, са забранени, но съда допуска нещо, наречено „умерен физически натиск „, което позволява бързо да се получи резултат.

Но и при такива обстоятелства много гният в административно заключване, защото нямат достатъчно юридически обосновани доказателства, за да им се представи обвинение пред съда, без да са подложени на опасности „източниците“.

В настоящия момент тримата намиращи се под „административен арест“ евреи са в различни затвори, и „Шин-Бет“ обещава, че техния брой можа да нарасне.

Ако се позволи на еврейските фашисти да се разхождат на свобода, то това може да струва живота на още няколко палестинци и евреи и даже да доведе до катастрофа, ако те подпалят мюсюлмански светини.

Още като малък станах очевидец на развала на демократичната „Ваймарска Република“ в Германия. Нацистите громиха и наводниха улиците, избиваха всички, които им се струваха евреи, и водеха престрелки с комунистите. Правителството бе безсилно. В полицията и армията проникнаха членове на хитлеровата партия. Съдиите осъждаха комунистите на жестоки присъди, но често сваляха от „куката“ нацистките патриоти.

В последствие, когато Германия вече лежеше в руини, Ваймарската Република, обвиниха в слабост, защото не се е възползвала от инструментите, били под нейното разпореждане – включително недемократичните извънредни пълномощия – за своевременна борба с нацизма.

Аз смятам, че каханистите и другите фашистващи групи в днешен «Израел» са много по-опасни, отколкото много си мислят. Те не са отделни плевели, както искат да ни ги представят. Това е рак, който може много бързо да се разпространи по цялото тяло на «страната».

Можем ли да одобрим «административните арести», арести без съд и правозащитни мерки, които, е възможно, да запазят живота на арабите и евреите и да предотвратят най-лошите нещастни последствия?

Или ще спазваме строго демократичните принципи и ще освободим всички, които се намират под административен арест, араби и евреи в равна мярка, разбирайки, че някои от тях ще се хвърлят да убиват?

След дълги размисли, аз отдадох своя глас за втория вариант. По нравствени и практически съображения.

От нравствена гладна точка, не мисля, че чумата може да се победи с холера. «Административните арести» – са фашистки инструмент, даже и ако се прилага към фашисти.

Практически – това нищо няма да постигне. На един задържан ще дойдат други, възможно, още по-опасни.

Има и опасност от това, че ареста на няколко човека да стане оправдание за не предприемането на никакви мерки против многото.

За борбата с чумата са нужни много изкусни лекари. Необходимо е да се очисти „Шин-Бет“, полицията и армията от тези, които съчувстват на фашистите, а отношението към арабите и евреите трябва да бъде еднакво …