„Израел“ – «страна» от окупанти, угнетители, безжалостни колонизатори и въоръжени до зъби войници…

16 септември 2015

израелстрана

 

 

 

 

Ури АВНЕРИ –

 

 

Злодеянията на наполеоновската окупационна армия в Испания не са я заснели на лента: тогава още не са успели да изобретят фотографията. Доблестните борци с окупацията е трябвало да се осланят на изкуството на Франциско Гоя, увековечил на платно техните подвизи.

Партизаните и техните ятаци, съпротивляващи се на немската окупация по време на Втората световна война, не са имали време за снимки. Даже героичното въстание във Варшавското гето не е било снимано от неговите участници. Своите зверства са снимали самите немци, вкарвайки ги, съобразно своя характер, в каталози и акуратно са поставяли фотографиите по папки.

Сега видео заснемането е едно от обичайните неща. «Израелската» окупация на палестинските територии я снимат посто  янно. Почти всеки има мобилен телефон, с който може да се правят снимки. А, освен това, «израелските» миротворци са предали камери на много арабски жители.

Войниците стрелят с оръжията. Палестинците снимат с камерите. И е трудно да се каже, на кой оръжието е по-съкрушително.

Да вземем, например, краткия сюжет, заснет в малко на някому известното селище Наби Салех в Западния бряг. Сега всеки «израелтянин» го е видял много пъти. Безкрайно са го повтаряли всички телевизионни станции. И милиони хора по света са го видели по своята местна ТВ. Той е запълнил и социалните мрежи.

В сюжета е записан инцидент, случил се близо до селището преди две седмици, в петък. Нищо особено. Нищо ужасно. Напълно нормално събитие. Но картината се е получила незабравима.

Селището Наби Салех се намира недалеч от Рамаллах, в окупирания Западен бряг. Той е получил своето име в чест на пророка (слово „наби“ означава „пророк“ на арабски и на иврит), живял тук в стари времена и, както гласи легендата, погребан тук. Внушителната гробница – предмет на гордост за 550 жители на селището.

Наби Салех е построено върху развалините оставени от кръстоносците, а те построени, на свой ред, върху развалините от византийско селище. Неговата история датира от времената на древните ханаанитяни. Мисля, че населението на тези селища никога не се е променяло: променяла се е религията и културата им, когато са идвали новите управници.

Последната (и продължаваща до наши дни) окупация е била «израелската». Новите окупанти изобщо не се стремят да обърнат туземците в «истинната вера». Те са имали една единствена и проста цел: да заграбят земята им и, колкото могат, да ги накарат да се изселят оттам. Върху част от земята на Наби Салех е било създадено «израелско» селце Халамиш.

Конфликт между селището и неговите нови съседи е избухнал мигновено. Между тях се намира древен кладенец, който «заселниците-колонизатори» са обновили и счели за свой. Селището обаче не смята да се отказва от него.

Както и в много други селища по тези места, например, в Билин, всеки петък, веднага след молитвата в джамията, започва демонстрация против окупацията и заселниците – колонизатори. В нея също така участие вземат някои «израелски» активисти на мирния процес и доброволци от различни страни. Демонстрантите като цяло избягват насилствените действия, но децата и тийнейджърите нерядко започват да хвърлят камъни. Войниците отговарят със метални куршуми в гумени обвивки, сълзотворен газ, шумови гранати, а понякога и с бойни патрони.

Както и в многото арабски селища, почти всички жители са членове на едно голямо семейство, в дадения случай – Тамими. В хода на една от демонстрациите е било убито дете от рода Тамими, а една девойка – ранена в крака. Герой на неотдавнашните събития също така е станало момченце от Тамими.

Сюжетът, разтърси целия свят, започващ с кадри на войник, на който са заповядали да задържи момчето, хвърлило или не хвърлило камък.

Войникът тича по каменистата почва настига скрилото се зад скалата момче и го залавя. Заловеният се оказва 12-годишния Мухаммед Тамими, на който едната ръка е в гипс.

Войникът залавя момчето за шията, и то от ужас започва да крещи. Веднага се появява неговата 14-годишна сестра, майка му и други жени. Те се нахвърлят върху войника, който се опитва да ги отблъсне със свободната си ръка. В яростна схватка сестра захапва войника за ръката, а с другата ръка той държи автомата.

Върху лицето на войника има маска. Това не е нещо ново: защо се маскират? Какво крият? В края на краищата, това не са полицаи, които се страхуват от мъст на бандитите.

По време на свадата на една от жените се отдава да свали маската от лицето на войника, и ние виждаме неговото лице – най-обикновен юноша, който неотдавна е завършил училище, и сега е напълно разстроен: какво да прави? Недалеч се намират и снимащите сцената, и в кадър попада крака на един от тях.

Дали щеше да използва автомата си войникът, ако наблизо нямаше фотографи? Трудно е да се каже. Не толкова отдавна командир от бригада застреля момче, хвърлило камък в неговата военна кола. Армията гледа през палци на такива случаи, а понякога ги приветства като актове на „необходима отбрана“.

Схватка е продължила няколко минути – момчето плаче и умолява да го пуснат, жените блъскат и бият войника, войникът отскача настана от тях, и настъпва страшна гюрултия. Тогава се появява друг войник и заповяда на първия да пусне детето, което побягва.

Ние не знаем кой е този войник, и нищо не можем да кажем за неговото минало. Войник като войник – един от многото, които осъществяват окупацията и всяка седмица се сблъсква с демонстранти.

Още един щрих към събитието е добавил демонстрант, който не е попаднал в кадър, но за миг запечатан върху лентата. Той е бил разпознат.

Това е Херцел Шуберт – ветеран и активист на лявото движение за мир. Аз съм се срещал с него на много демонстрации.

На другия ден, след като този сюжет е бил показван по всички телевизионни канали в «Израел», се надигна вопъл, че той трябва незабавно да бъде уволнен. Как така? Демонстриращ за мир левичар учи децата?

Шуберт не е обвинен, че разпространява своите възгледи в училище – неговата дейност за мир протича извън училището. Но самия факт, че той в своето свободно време е взел участие в демонстрация, е достатъчно да бъде уволнен. Сега неговото дело се „намира за разглеждане “ в министерството на образованието.

И това, между другото, не е изключителен случай. Уважаемата сътрудничка от системата на просвещението, назначена за директор на училището по изкуствата, е била отстранена от работа, когато са узнали, че преди много години тя е подписала петиция с призив към армията да се разреши на войниците отказ от служба в окупираните територии. Петицията не е призовавала отказ от служба изобщо, а само към уважение на нравствения избор на отказалите. Това се е оказало достатъчно. Министерство, оглавявано сега от демагога от национално-религиозния лагер, обеща да „разгледа въпроса „.

Разбира се, такива случаи на нов маккартизъм поставят под заплаха изключително левите. Никой не иска уволнение на равин, забраняващ продажбата на жилище или даването му под наем на араби. Или на равина, написал, че е допустимо при определени условия да се убиват неевреи, в това число жени и деца. Милиони хора по света видяха сюжета от Наби Салех, и е невъзможно да се оцени мащаба на загубите. Това е лицето на окупацията, сегашното лице на «Израел», което е запечатано в паметта на зрителите.

Много години почти всички видео-сюжети от «Израел» касаещи деянията и злодеянията на окупации са оставали в паметта. Отиде си в миналото и е забравен образа на «Израел» като «прогресивна държава», «бастион на свободата и демокрацията» в размирния регион.

Тази картина отдавна е изтрита. Сега «Израел» показва себе си на света като «страна» на окупанти, угнетители, безжалостни колонизатори и въоръжени до зъби войници, които отвличат хората посред нощ и ги преследват през деня.

Възприятието за «Израел» се променя в цял свят, и всеки телевизионен сюжет или новина по малко спомага за това изменение. Отношението на обикновените хора по цял свят, включително евреи, се измени. Вредата е трайна и възможно, непоправима.

Изплашеното лице на момчето Мухаммед Тамими още дълго ще ни преследва …