Голямото преселение от Близкия изток: Историята на палестинския пианист от Ярмук за пътя от Дамаск в Германия…

29 септември 2015

голямото преселение

 

 

 

 

Палестински Информационен Център –

 

 

Три години на глад и бомбардировки в Дамаска не погубиха известния палестински музикант Айхам ал-Ахмад, но нещо се пречупи вътре в пианиста, когато е гледал, как бойци са запалили неговия инструмент.

Именно в този момент Ахмад, музиката на който е носила утешения и даже частица радост на жителите в лагера за бежанци, е решил да се присъедини към многохилядното преселение на хора, търсещи сигурност в Европа».

«Те запалиха пианино през месец април, на моя рожден ден. Това бе най-скъпото нещо, което имах », – разказва Ахмад.

«Пианино за мен не бе просто инструмент. Случилото се преживях, като гибел на скъп приятел».

За 27-годишния Ахмад, чиито песни на надеждата, създадени върху руините на най-големия палестински лагер в Сирия, преживяха огромен успех и признание през миналата година, това бе тежко изпитание. От началото на гражданската война в Сирия през 2013 година населението от лагера Ярмук се смали от 160 хиляди на 18 хиляди човека.

Ярмук се оказва в центъра на противопоставянето между правителствените сили и бойците.

Ахмад стана символ на надеждата – той е помагал на жителите в лагера – особено, на децата, поне за момент да забравят скръбта от войната.

«Най-трудните за мен бяха дните, когато имах пари, но не можех да набавя мляко за сина си Кинан, или когато моя голям син Ахмад ме помоли да му дам хляб. Това бе най-трудното за мен..»

През месец април бойците от ИД са нападнали лагера. Ахмад се опитал да избяга. Той е бил в камиона, в който се опитал да изнесе пианото. Спрели са го терористите на един от пунктовете около град Ялда, където вече са се намирали жената му и двамата му синове.

«Нима не знаеш, че музиката е забранена?», – е заявил на музиканта един от бойците, преди да подпали пианиното.

 

Децата крещели от глад

 

Ахмад остава вСириядо деня, когатобойците на ИД са подпалили неговотостаро, но толкова скъпо за сърцето му пиано, превръщайки го впепел: «Втозимомент аз реших да избягам».

Той е тръгнал да бяга в Германия, където след това планирал да изтегли и своето семейство. Опасното пътешествие е започнало под бомбардировките над Дамаск, когато «ракетите са падали, словно като дъжд». Пътят е лежал през провинциите Хомс, Хама и Идлиб, откъдето Ахмад се е добрал до турската граница.

«На всяка крачка по своя път аз можех да попадна в ръцете на роботърговци », – си спомня Ахмад. С помощта на контрабандисти на него му се отдава да премине през бдителните граничари. Ахмад е преминавал през заграждения от бодлива тел, спал е в гората.

С други сирийци – мъже, жени, деца – Ахмад е вървял през гориста местност, за да се доберат до турските брегове.

«Веднъж вървяхме 24 часа, без да сме яли нищо. Децата така искаха да ядат, че започнаха да крещят от глад. Това беше ужасно», – си спомня Ахмад.

На 10 септември той започва да публикува снимки на страницата в социалната мрежа «Фейсбук», за документира това преселение. Първо е неговата снимка от Ярмук: тога той е тежал по-малко от 45 килограма.

 

Трагедия, коятопресече морето…

 

Когато Ахмад се е добрал до Измир – второто по значимост морско пристанище на Турция – той е бил шокиран, виждайки бежанци спящи по улиците, на тревата: «хората просто не са могли да си позволят стая в хотела ».

Един контрабандист е могъл да намери място за нощувка в стая, «където е било пълно с плъхове и насекоми».

След това той и още 70 човека са набутали в малък автобус, който ги е откарал до някакъв пристан, на който хората са били качени на някакъв съд, който взел курс към гръцкия остров Лесбос.

Всеки заплатил на контрабандистите по $1,250, както това са направили хиляди други бежанци, разбирайки, че могат и да не преживеят това пътешествие.

Обхванат от страх, Ахмад е написал в понеделник на своята страница във «Фейсбук»: «Скъпо Средиземно море, аз Айхам, бих искал спокойно да поплавам по твоите вълни».

Първите лъчи на слънцето във вторник го заварва вече на гръцките брегове, където Ахмад е сложил скръбна песен за своята страна: «Бедата пресече морето, Сирия умолява своите деца да се завърнат…»

Както и много други, пианистът е мечтал да попадне в Германия. От Гърция той се насочва към Македония, а оттам – в Сърбия. Ние го заварихме на път за Загреб в събота през нощта: «ако ми позволят да премина».

«Аз вървях без почивка. Аз не съм спал вече три денонощия и съм замотан. Аз се надявам, че ще мога скоро да се добера до целта».

«Аз бих искал да свиря по улиците на Берлин, както свирех по улиците на Ярмук», – разказва музикантът.

Но с това неговите мечти не се ограничават: «Аз бих искал да свиря в най-известните оркестри на света, да пътувам по цялото земно кълбо и да разказвам с музиката за онези, които са останали в обсадения Ярмук и за всички мирни жители на Сирия…».