Пожарът на религиозната война в Близкия Изток…

30 септември 2015

 

 

 

 

пожарът

Юсуф РИЗКА

 

«Израелските» СМИ неотдавна публикуваха следното заявление: «Правителството на Нетаняху решило да проведе разделение на Ал-Акса в два етапа: първият подразбира ограничение на присъствието на палестинци чрез преследване и арести на религиозните учени, студенти, тъй като те се разглеждат като «демографска заплаха» за ционисткото образувание.

Вторият включва въвеждане на т.н. специални часове, когато юдеите могат да влизат в Ал-Акса. На палестинците в това време се забранява да се намират на територията на Харам аш-Шариф. Същите ограничения по-рано са били въведени в джамията Ал-Ибрахимийя в Ел-Халил».

Ако се подчиним на политиката на правителството на Нетаняху, то по-скоро ще намерим същите прословути «факти по места», които ще лишат мюсюлманите от законните права да се молят в Ал-Акса по всяко време на денонощието. Това право за молитва, което имат всички мюсюлмани в Забранената джамия в Мекка и в Медина. Ал-Акса – това е третата светиня на Исляма, и възможността да я посетиш не е по-маловажно, отколкото да посетиш Саудитска Арабия.

През миналата неделя мащаба на нападенията на «израелските» войници над посетителите в Ал-Акса е огромен: повече от сто човека са пострадали по време на рейда. Няколко прозореца в Джамията са били изпочупени, а «израелската» полиция се осмели да арестува няколко вярващи направо в самата Светиня. Вечерта в понеделник «израелската» полиция и военните са нападнали вярващите втори път, това е довело до сериозни наранявания на пет човека и ареста на много други. Очаква се, че и армията и полицията на окупационния режим продължават преследванията на мюсюлманите, докато те не се съгласят с наложените им нови условия.

В тази връзка военният министър Яалон е предупредил за опасността от преследвания и ареста на студенти, професори и учени, подписали заявлението, което се появи в еврейските СМИ. Подписалите са говорили за личната отговорност на Нетаняху за приемането и реализацията на решението по разделянето на Харам аш-Шариф.

Вероятно, вторият стадий на «израелския» план ще преминава заедно и едновременно с първия: «израелската» полиция вече забранява на мюсюлманите да влизат в Ал-Акса от 7 до 11 сутринта и до обедната молитва. Този период от време в Светинята сега е даден изключително за юдеите.

Шейх Умар Касвани, главният шейх на Ал-Акса, разказва, че «израелската» полиция е преградила главната врата на Джамията с вериги с цел да блокират молещите се вътре. Ционистите също така са окупирали покрива на Светинята и прилежащите здания.

Както се очаква, арабската общност реагира с възмущение за случващото се. Саудитска Арабия обеща да защитава Ал-Акса, ако Светинята се сблъска с агресията, а Университета Ал-Азхар е издал фетва против «израелските» сили, в която предупреждава за гнева на мюсюлманската общност.

Министърът на външните работи на КСА Абдел ал-Джубейр е казал: «Ние смятаме да предприемем крачки на всички нива, за да реагираме на агресията от страна на «израелските» окупационните сили против Ал-Акса».

За нещастие, действителността се състои в това, че Нетаняху прави, каквото си поиска, а арабската общност основно обещава, че ще действа. Има голяма разлика между това, кой прави, и това, кой само говори, какво ще направи. Ситуацията в Ал-Акса е крайно напрегната и изисква действия: не може повече да се изчаква. Религиозната война, която вече върви за Харам аш-Шариф, вече оказва ефект върху Светинята, и именно «Израел» вече е направил първата крачка.

Освен гореказаното, аз съм длъжен да обърна внимание на това, което се случва около нас, на всички религиозни конфликти – в Йемен, Ирак, Сирия, Ирак – всички те са започнали като религиозни конфликти.  Тяхната причина – е религиозния разкол, от което се възползва «Израел», избирайки удобен момент за разделянето на Ал-Акса.  Тази система вече е въведена в Ибраимийя. Ал-Кудс ни зове, искайки внимание към своето положение, докато «израелския» флаг вече е готов да се развее по всички столици на арабския свят. А ние необмислено и глупаво оставят за себе си правото да дадат отговор за случващото се «на време и на място».