Светини, Интифада и обикновен расизъм…

28 октомври 2015

светини

 

 

 

 

 

Ури АВНЕРИ –

 

 

Понякога малко произшествие може да разкъса мрака и да открие страшна картина. Това се е случило в неделя, в Бир Саба. Картината действително се е оказала страшна.

Инцидентът е започнал с обичайното нападение, към които ние вече сме свикнали през последните седмици. Някои ги наричат „Третата Интифада“, други говорят за „Вълна от терор“, а трети се удовлетворяват с думата „Ескалация“.

Това нов етап на стария конфликт, символ на който стана действащ самостоятелно палестинец с нож от Източен Йерусалим, от Западния бряг или от самия «Израел».

Той не е свързан с нито една от палестинските партии. Преди акцията си не е имал връзки с нито една от войнствените групировки. За него или нея «израелските» служби за сигурност не са имали никакво понятие. Затова да се предупреди за такива акции е невъзможно.

Извършващите такова нападение знаят, че те, най-вероятно ще бъдат убити на място. Те искат да станат мъченици.

В предишните Интифади извършващите нападения обикновено са били членове на организации или клетки. В такива клетки внедряват платени предатели, почти всички рано или късно биват арестувани, и болшинството такива акции биват предотвратени.

Сегашната вълна от нападения носи друг характер: те са извършвани от лица, които с никой не са свързани, и никои доносници не ги знаят. За такава акция е невъзможно да се предупреди. Тя може да се случи във всеки един момент и на всяко място: в Йерусалим, на другите окупирани територии, в самия центъра на «Израел». Всеки «израелтянин» на всяко място може да стане жертва на ножа.

За допълване на картината е нужно да се спомене за групите хвърлящи камъни по шосетата. Тези групи се образуват внезапно от местни тийнейджъри и замерят с камъни и бутилки преминаващите коли, убеждавайки се първо, че в тях пътуват «израелтяни»-евреи. Нерядко към тях се присъединяват съвсем малки деца, изгарящи от желание да докажат своята смелост. Един от заловените хвърлящи камъни е бил на 13 години.

Понякога хвърлянето на камъни води до смърт на шофьорите, загубили контрол над своята кола. Армията отвръща със сълзотворен газ, куршуми в гумена обвивка  и бойни патрони.

Това избухване на конфликта, на който още не са дали определено име, е започнал преди седмици в Източен Йерусалим. Както обичайно, може да се каже.

Центърът на стария арабски град –това е светиня, които евреите наричат „храмовата гора“, а арабите – „Харам аш-Шариф“. Джамията Ал-Акса, е третата по святост джамия в ислямския свят.

Ако някой е решил да предизвиква безпорядъци, то той е трябвало да започне именно от това място. Крикът: „Ал-Акса е в опасност“ ще потресе всеки палестинец и всеки мюсюлманин по света. Той ще възбуди и умерено религиозните мюсюлмани (каквито са болшинството араби) и фанатици. Това е призив към самопожертвование.

Такова нещо се е случвало няколко пъти в миналото. Събитията от 1929 година в Ел-Халил, са започнали с еврейските провокации пред Западната стена – част от стената, обкръжава гората. Втората Интифада се е разразила защото  Шарон е устроил в Ал-Акса провокационна демонстрация с прякото одобрение на тогавашния премиер-министъра от „Авода“ на Барак.

Сегашните безпорядъци са започнали с посещението в Ал-Акса на крайно десните еврейски лидери, включително министър и членове на Кнесета. Само по себе си такова посещение не е забранено (ако не се счита юдейския ортодоксален закон, забраняващ на обикновените евреи да влизат там, където се е намирала светая светих). Това място – е една от важните туристически забележителности.

За контрола над ситуацията е било установено нещо, получило названието „статус-кво“. Когато «израелската» армия е окупирала Източен Йерусалим в хода на войната от 1967 година, е било решено, че цялата територия на Ал-Акса, въпреки, че се намира под юрисдикцията на «Израел», ще остане в разпореждане на мюсюлманите под юрисдикцията на Йордания. (Защо именно Йордания? Защото «Израел» не се съгласява на палестинска юрисдикция). На евреите е било разрешено да посещават тази територия, но не и да се молят там.

Нетаняху твърди, че „статус-кво“ не е бил нарушен. Но неотдавна група десни «израелски» фанатици е нахлула в Ал-Акса и сътворила там молитва – за мюсюлманите това е било равнозначно на нарушение на статуса.

Освен това, много се говори за еврейските групи, подготвящи възстановяването на «третия храм» след разрушаване на мюсюлманските светини. Фанатиците са се запасили с предписаните от Библията с одеяния и инструменти.

В обичайното време и в обичайното място това може да се разреши по мирен път. Но не в Ал-Акса и не сега, когато «заселниците-колонисти» са се появили на подстъпите към арабските селища, обкръжаващи Светинята. Навсякъде в окупираните територии и сред «израелските» арабите се е раздал клика: „Светинята е в опасност!“ А «израелските» лидери закрещяха в отговор, че всичко това е лъжа.

На този фон и се е случило злодеянието в Бир Саба.

Това се е случило на централната автогара в столицата на пустинята – града, в който живеят 250 000 евреи, основно, източен произход, обкръжен от многочислени бедуински градчета и селища.

В центъра на инцидента са се оказали трима човека.

Първият – 19-годишен войник, Леви. Той е слязъл от автобуса и е влязъл в голямата сграда на автогарата, където върху него се нахвърля арабин, който го убива и взема оръжието му. За войника не знаем почти нищо.

Вторият е бил нападащия – 21-годишния Мухаммед Алукби. Удивително е, че това е бил бедуин от предградието, към който спецслужбите не са имали никакви сведения и претенции. Удивително е, също така, че много бедуини доброволно служат в «израелската» армия. Това изобщо не пречи на «израелските» власти да заграбват земите на бедуинските племена и да ги преселват в гъстонаселени градове.

Никой не знае, защо това момче от пустинята е решил, да извърши нападението. Неговото обширно семейство, видимо, е било толкова смаяни, както и всички други. Възможно е, той да е бил много религиозен, и тази акция е била неговия отговор на инцидентите в Ал-Акса. Освен това, както и всички бедуини в Накаба, са били угнетени стремежа на властите да ги лишат от собственост.

Обаче човекът, привлякъл най-огромно внимание, се е оказал не войника и нападналия го, а третата жертва.

Това е Хафт Зарким, 29-годишен бежанец от Еритрея – един от примерно 50 000 африканци, нелегално преминал границата в Негев. Той е бил съвършено невиновен. Той просто е влязъл в зданието на гарата след нападащия, и някои от намиращите се там хора са го взели за съучастник. Той не е изглеждал като евреин.

По него са започнали да стрелят, и са го ранили. Когато той е лежал на пода с изтичаща кръв и безпомощен, тълпата се е нахвърляла върху него и е започнала да нанася удари с крака по тялото и главата му. В болницата са го откарали вече мъртъв. Цялата сцена е заснета със смартфон и е показана по всички телевизионни програми.

Никъде не може да се скрие това, защото е проява на изпитващ злоба расизъм в неговия най-натурален и незамислен вид. Варварското отношение на възбудената тълпа към ранените палестинци в момента на терористичен акт още някак си може да се разбере – да не се извиниш, да не простиш, но да разбереш. Конфликтът продължава повече от 130 години, и няколко поколения от двете страни са нараснали във взаимна ненавист.

Но търсещите убежища? Те са обект на почти всеобща ненавист. Защо? Само защото са чужденци, не евреи. Даже цвета на тяхната кожа не дава пълно обяснение: в края на краищата, сред нас сега има немалко тъмнокожи етиопски евреи, които се приемат като „наши“.

Чудовищният линч над застреляния Хафт е безобразен и омерзителен…